Иван Гранитски, известен с цялото си многолико творчество на поет, литературен критик, есеист, публицист, със своята дейност на издател и общественик, несъмнено има значимо място и като художествен критик. Може би в любовта му към това изкуство е изворът на неговия стих-живопис. В поезията му поразява цветният глад, умението му да разкрива света в багри. Облакът, който "гони сянката си из полето", танцът на "пожълтелите листи на кестена", изкуството - "графика тайна на душата", слънцето, "премрежило сребърни ресници". Дори най-сложни душевни състояния имат цвят и форма, както е в & ... |
|
|
Дебютната стихосбирка "Звездица" включва творби от няколко десетилетия, което определя широкия ѝ тематичен обхват и многообразието в поетическата стилистика на авторката. Стиховете ѝ разкриват един завладяващ емоционален свят, носят мъдрия отпечатък на времето, белязани са от неизменното присъствие на родното. ... |
|
|
"Не съм ви ближна" е втората стихосбирка на поетесата Мария Лалева . Редактор е отново Маргарита Петкова. За разлика от първата "Личен архив", в която са подбрани творби от различни периоди, в "Не съм ви ближна" са включени само най-новите ѝ стихове. Емоционално и философски тези творби са по-наситени, темите обхващат дълбочината на реакцията на автора спрямо света, болката, предателството. Запазва се характерният ѝ стил на кратък изказ със задължителния мощен финал. Без излишна словесна орнаментика и със стремеж към изчистени описания на състояния, с втората си стихосбирка ... |
|
|
Настоящата книга е стихосбирка, но всъщност тя е историята на една любов, преминала през романтизма на идеала, през колебанията на разума, през съмнения, възторзи, надежди и мечти. Ако и днес, във времената на краен либерализъм и егоизъм, все още съществува "истинската, вярна, вечна любов", любовта, представена тук, несъмнено е такава. Книгата е озаглавена "Анна", защото е вдъхновена от Анна и е посветена на нея. Коя е Анна? Анна е класическата жена, а в действителност тя е възвишена Муза, единствена любов, сърце, и неведома съдба. ... |
|
|
Ана Суичмезова е българска поетеса и музикант. Родена е в София през 1990 г. Завършва бакалавърска специалност "Антична история" в King's College London, а няколко години по-късно получава и магистърска степен по специалност "Класически цивилизации" в Birkbeck, University of London. Печели Първа награда за рисунка в Третия национален конкурс "Децата и светът", организиран от Фондация "Етнопалитра" със съдействието на Министерство на културата и Организация на евреите в България "Шалом". Участва в третото издание на поетичния конкурс "SMS-поезия", организиран ... |
|
|
На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
|
Избрани стихотворения от носителя на Националната награда за поезия "Иван Пейчев". ... |
|
|
Остава само пътят, който си изминал. Остава само това, което си почувствал. Виждаш само това, което си приел... Мария Софрониева е родена в Силистра през 1974 г. Житейският ѝ път лъкатуши между биологията, органичната химия, музикални предавания в БНТ и коафьорството. Но в сърцето ѝ винаги е било творчеството - рисува, пише стихове и проза от ученическите си години досега. Божествена кръв е първата ѝ книга. ... |
|
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
Албена Фурнаджиева е родена в Пловдив. Завършва руска филология, а след това и право. За първи път публикува стихове на 8-годишна възраст. "Рисувам обич" е третата поетична книга на авторката след "Пясъчни рози" (1996 г.) и детската стихосбирка "Немирници" (2010 г.), с която е номинирана за награда "Пловдив" в раздел "Изкуство за деца". "Струва си читателят да се докосне до изтънчената сетивност на лъчезарната Албена Фурнаджиева, защото след финалното стихотворение ще се почувства пречистен и извисен. Поетите може да не управляват света, но без тяхната светла енергия ... |
