По въпроса за книгата през XXI век ... Книгоиздаването отдавна не е същото. Докато през XX в. книжният бизнес беше притиснат от електронните медии, то в последните години виртуалният свят промени статута на книгата. Което някои наричат революция, а други апокалипсис. Какво се случва? Традицията на книжното правене и разпространение, установила се в течение на векове, е на път да се разпадне, като в съзнанието на глобалния потребител на компютри и Интернет повечето от отделните му елементи вече отпадат. Умира ли авторството? Във виртуалното пространство се вихрят грандиозни спекулации с чужди, защитени от Закона, ... |
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... "Поставено по подходящ начин, стъклото може да променя визуално мястото на предметите в пространството, да превърне логичното в нелогично, и обратното. Като част от архитектурна композиция или като самостоятелен обект то ненатрапчиво облагородява архитектурното пространство и се адаптира към околната среда. Многофункционалността му, всички познати и много други, все още неоткрити качества на този древен материал неминуемо го превръщат в забележително изразно средство." Константин Вълчев "Стъклото не позволява да сътворяваме форми в комбинация с ... |
|
"Празновремие" е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова - Станчева , поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да ... |
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията "1907: Литература, автономия, канон". Сега е представена 1910 - година, в която литературата се състоява като поле, наситено със събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции, българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява образа си чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се ... |
|
В рамките на научноизследователската програма на Института за икономически изследвания при БАН и в резултат на комплексно интердисциплинарно изследване на икономически, социални и джендър измерения на двете академични сфери през 2012–2013 г. е определено мястото на България в Европейското образователно и изследователско пространство и на европейската карта за равнопоставеност на жените и мъжете в академичната общност. Идентифицирани са основните проблеми и по-важните фактори, които ги обуславят. Очертани са насоките за развитие и усъвършенстване на висшето образование и науката в България. Интересни са резултатите от ... |
|
Развитието на неоконцептуализма като художествен метод е обвързано с разгръщането на хипермодернизма като ментална нагласа, така както и постмодернизмът като „умонастроение" (Еко) е свързан с художествения метод на концептуализма. Периодът между 80-те и 90-те години на XX век условно би могъл да се приеме за начало на хипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не би могло да протича изолирано, хипермодернизмът като ментални нагласи и манталитет, всмуква и България. Процеси, характерни за постмодерната, а някои от тях и за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване" на света, ... |
|
Книгата, посветена на стъклото, дава представа за неговата уникалност и широко приложение, освен в бита, интериора и екстериора, и в декоративно-приложното изкуство. Поставено по подходящ начин, стъклото може да променя визуално мястото на предметите в пространството, да превърне логичното в нелогично и обратното. Като част от архитектурна композиция или като самостоятелен обект то ненатрапчиво облагородява архитектурното пространство и се адаптира към околната среда. Многофункционалността му, всички познати и много други все още неоткрити качества на този древен материал неминуемо го превръщат в забележително изразно ... |
|
Границите не бива да бъдат пречка за образованието, а още по-малко за знанието. По тази причина интернационализацията става все по-съществен елемент от политиката на висшето образование, необходим за оцеляването и усъвършенстването на европейските университети. Това изследване защитава тезата, че успешният Университет на бъдещето има като своя характеристика висока степен на интернационализация. Интернационализацията не е самостоятелна инициатива, а атмосфера на Европейското пространство за висше образование. Интегрираната стратегия за интернационализация е предпоставка за преосмисляне и преструктуриране на международното ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световният Гамбит" на издателство "Сивас". ... "Какво би се случило, ако съществуваше някакъв своеобразен политически ускорител, по който да се сблъскват ускорени "дипломатически протони" и да се възпроизвеждат условията на сблъсък, създал международна криза преди хикс години, месеци или дни? След това този сблъсък и високите политически енергии да позволят да се смачкат съставките на кризите и да се види не от какво са направени, а как да бъдат премахнати. И това да стане като експеримент например на сто метра под която и да е граница на горещите точки по ... |
|
"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното." Елена Алексиева "В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи ... |
|
Тетрадките "Пишем и творим" не са в традиционния вид, който всички познаваме. Когато ги разгърнете, ще видите, че отдясно листът е с редове, а отляво е бял. Защо е нужен този подход за тетрадките? Както двете половини на човешкия мозък са свързани с два различни начина на мислене - едната с логическото и абстрактно мислене, а другата с невербалното възприятие, с творчеството и фантазията, така и тетрадките "Пишем и творим" предоставят пространство за по-цялостно и пълноценно възприятие и учене. Писането е дейност, свързана с ума. Изпълнена само с редове, тетрадка създава условия за еднообразие и ... |