"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". Ояр Вациетис (1933 - 1983) е едно от най-големите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: "Избрани стихотворения" (1966) в превод на Константин Павлов и "Леден витраж" (1987), съдържаща избрани стихотворения в подбор на Здравко Кисьов и Георги Белев и включваща преводи на Константин Павлов, Здравко Кисьов и ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |
|
|
С присъщата си склонност към краткост, Азиз Назми Шакир - Таш остава верен на себе си и в стихосбирката си Аварийна лента на душата. Интимността, търсенето на убежище в нея и сега е запазена територия на тази поезия, населена с математика, наука и природа. Азиз Назми Шакир - Таш е роден през 1973 г. в гр. Смолян, където през 1993 г. излиза дебютната му стихосбирка Повод за небе. Втората негова книга Апокриф за дъжд/ На 22 (2004, изд. Стигмати) е двойна, като от два своеобразни скачени съда, в които прозата и поезията преливат една в друга. В нея се появява и свързващият елемент между небето и водата - камъкът, чиято ... |
|
|
Заветът на баща ми Преди да си отидеш във последната утроба, тоест - в гроба, ти каза:"Пиши от името на шапката!"Коя? На циганина, бъркащ в боклукчийска кофа? На президентската глава? На шеф на мафия? Или на овчар калпака? Но докато аз си отговоря, ти умря. А шапката май беше на ковчега похлупака. А! Някой някъде заплака... И звуците потънаха във мрака... Петър Дамянов (1968 - 2009) ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
"Жълъди в шепите на Бога" вълнува с емоционалността и мъдростта на дълбоко изстраданата житейска равносметка. ... Драга Дюлгерова е родена в с. Крупник, Благоевградско. Завършва техникум за художествени занаяти и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Българска филология" (1978). Работи като художник-аранжор, радиопрограмен ръководител, драматична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и САЩ. Автор на 16 книги, последната от които "Свят, от цвят направен" (2013). Живописните творби, с които илюстрира книгата, подрежда и в самостоятелна изложби живопис, шеста по ред ... |
|
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
