"По дрехите посрещат
Виктор живееше в малък апартамент в луксозна кооперация на последния етаж, с гледка към центъра на града. Всяка сутрин ставаше точно в седем и преминаваше през дълъг ритуал на подготовка, преди да се отправи към работното си място. Тази петъчна утрин обаче го събуди телефонът, часът беше девет и тридесет, в десет трябваше да бъде в телевизията, за да даде интервю на тема „Зелената икономика“. Номерът му беше непознат, но предположи, че го търсят от телевизията. С ужас погледна часовника, осъзна какво е станало и не вдигна, защото щяха да го разобличат, че все още е в леглото. Стана рязко, зави му се свят, осъзна какво жестоко главоболие има, но грабна телефона и отиде на балкона. Беше дъждовна юнска утрин, почака десет минути и върна обаждането. Беше готов с отговора, знаеше какво да каже, щеше да каже истината безцеремонно, без да има значение какво ще стане. Нямаше да бърза, за да е навреме, по-важно беше да изглежда добре, защото харесваше водещата на предаването. Отговори му възпитана дама с писклив глас.
– Алоо, г-н Виктор Трендафилов ли е?
– Да - каза той с равнодушен глас. Лицето му беше безизразно, погледът празен.
– Казвам се Ния Парасова и се обаждам от...
– Да, да, съжалявам, но просто се успах и...
– Няма проблем, всъщност това беше причината за моето обаждане, ммм, имаме друга тема, която е свързана с водеща новина и Ви моля да дойдете в единадесет и тридесет, ако е възможно.
– Кое е по важно от Зелената икономика в наши дни?
– Вие сам казахте, че сте се успали, а сега се сърдите, че отлагаме Вашето участие. Ще дойдете ли в единадесет и тридесет?
– Ама, да, добре - каза той троснато и надменно.
Виктор беше висок и красив мъж, с много отличителни характеристики на външността. Имаше дълъг врат и често обличаше ризи с ниски яки, което правеше врата му да изглежда още по-дълъг. Имаше лека брада - тип катинарче и в повечето случаи имаше една ехидна усмивка, с която често провокираше раздразнение. Секретарката на неговия шеф в офиса, Ирена, го наричаше глупавия жираф и откровено го ненавиждаше. Ненавистта ѝ произтичаше от това, че той проявяваше явно неуважение към нея. Двамата често влизаха в ежедневни конфликти.
Виктор беше най-успешният юрист в кантора Вардев Партнърс, която имаше договор с Енергообмен и общо взето съдеха ексклузивно длъжниците на дружеството. Майката на Виктор, Елена, беше бивша актриса, манекенка и дълги години беше ръководила успешно собствена агенция за организиране на събития. В момента се подвизаваше като депутат втори мандат. Елена Йотова беше много дейна и енергична жена, вече на години, но много добре поддържана, обличаше се стилно и беше дългогодишна любовница на най-големия хазартен бос Павел Топаров, с прякор Киселия. Бивш подземен бос, осъждан за убийство, грабежи и изнудване.
Именно Елена успя да уреди Енергообмен да сключи договор с Вардев Партнърс, шефът на агенцията се казваше Стамат Вардев, бивш митничар и добър познат на Киселия. Изпълнителният директор на Енергообмен, Иван Драгичев беше излъгал Киселия преди години, когато работил в Министерството на финансите. След като отвлекли жена му, прехвърлил всичките си имоти на, посочена от Киселия, фондация.
Условието на Елена беше синът ѝ Виктор да работи в кантората и освен заплата от 15 000 лева на месец, да получава и 10% от печалбата. Киселия следеше много стриктно всички пари на кантората. Малката тайна, която Виктор и управителят на кантората имаха, беше, че плащаха по 10 000 лева на високопоставен съдия, като тези пари отделяха от своите възнаграждения. Причината за тази необходимост беше, че Виктор така и не завърши Софийския университет и нямаше легитимна диплома. Стамат от своя страна беше учил право задочно в частен колеж, имаше диплома, но учебното заведение беше с отнета акредитация и документът му нямаше стойност съгласно българското законодателство. Накратко, адвокат Виктор Трендафилов и Стамат Вардев нямаха право да извършват това, което правят и бизнесът им беше крайно уязвим. В случай, че някой се разровеше, беше възможно да отпаднат решенията по делата и съответно да имат големи неприятности. Двамата бяха силно притеснени и бяха взели решение Виктор да направи необходимото да се дипломира, а Стамат да запише задочно право в друг, легитимен университет. Така, тихомълком щяха да си решат проблема и да не треперят всеки ден за своята работа, но времето минаваше, бизнесът вървеше и това оставаше на все по-заден план.
Секретарката Ирена Куртева беше сестра на високопоставения съдия във Висшия съдебен съвет Илия Куртев и именно тя носеше рушветите всеки месец на брат си. Освен това Илия Куртев беше поискал от Стамат да ѝ дава заплата от 1500 лева, като той също ѝ отделяше от неговите пари по 2000 - 3000 лева, за да може да живее добре. Макар и на 39 години Ирена беше първа година студентка по право, имаше син на 15 години. Омъжила се беше рано в родния Плевен за крадец на коли, който по-късно беше отворил автокъща, но се беше развела преди няколко години заради домашен тормоз. Брат ѝ беше издействал ограничителна заповед, за да може мъжът ѝ да не я доближава, както и да не вижда сина си, защото според Ирена той имаше пагубно влияние върху детето.
Виктор обикновено ставаше рано, защото сутрин спортуваше, пиеше разни здравословни напитки и полагаше огромни грижи за външния си вид. Предишната вечер беше прекалил с алкохола, защото имаше тежък скандал с майка си, която беше изпаднала в истерия, когато разбрала, че нищо не е направил за своята диплома. Тя му беше уредила интервюто в телевизията на тема, която е актуална, накарала го беше да започне да има публична позиция относно опазване на околната среда. Имаше връзки в Брюксел и можеше да му помогне да отиде да работи за някоя неправителствена организация, в случай че работата в кантората пропаднеше по една или друга причина. Искаше все пак да покаже в своята автобиография, че е имал опит в тази сфера. Той категорично не искаше да ходи никъде, а в Брюксел беше скучно, мрачно и ги нямаше забавленията, на които беше свикнал.
След като приключи разговора с момичето от телевизията, влезе в банята, изкъпа се, изпи няколко хапчета за силната болка в главата и започна да се облича. Основната му цел беше да спечели водещата, харесваше я много и се надяваше да я впечатли днес. Избра карирана риза с ниска яка, розова, с бели кантове. Облече бели панталони, къси до над кокалчето на глезена и обу новите си летни мокасини на босо, те имаха златна катарама, на която беше изписана известна дизайнерска марка. Сложи скъпия си часовник, парфюмира се обилно и излезе."
Из книгата
