Стихосбирката Разпилени бисери събира запазените фрагменти от едно мащабно поетично творчество, включващо над 1000 стихотворения, 16 поеми и 3 драми. Голяма част от тях са създадени в периода 1946 - 1956 г. и скоро след това са напълно унищожени. До читателя днес достигат творби, които в по-късните години са посвещавани по различни поводи на близки и приятели на автора. Сборникът е издаден през 2008 година по повод 85 годишнината на Ваклуш Толев. "Тогава нека моят гробен камък, където пътник ще иска да чете, да няма надпис, щото Дух и пламък е бил моят път и мойто битие." Из Посвещение Ваклуш Толев е известен ... |
|
|
Повече от 100 неща за откриване. Разходете се из вълшебния горски свят на тази книга, прочетете римуваната история и се срещнете с много от чудесата на природата. Заедно с Мечо ще разгледате гората през всички сезони и ще опознаете тайнствени горски кътчета. По пътя ще се сприятелите с горските животни и навсякъде ще откривате много интересни неща..."Здравейте! Аз съм Мечо! На гости ми елате! Домът ми е спокоен, уютен и приятен. В гората има езеро, цветя, животни, птички. Елате с мен, приятели, ще ви покажа всичко." Из книгата Илюстрации: Фрея Хартас. Книжката е част от поредица Гората на Мечо на Рейчъл ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
"Тишината като четка те добавя към утрешния ми ден. Една звезда се отронва и влива меката си светлина в пръстите ми... Докато те чакам между две солени вълни да ми кажеш истинското име на това море..." Миглена Георгиева Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които Небесни весла, Омайниче в тревата, Щурец под снега, Отвъд спокойствието. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе . Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските ... |
|
|
"Мария Костадинова е от хората, които изразяват себе си чрез думите, без да ги навират в лицето на читателя. Тя пише само това, което е минало през сърцето ѝ - разпознаваме го по типичните за поезията ѝ сърдечни затишия, изразени чрез характерните многоточия. Излезлите от сърцето думи неизбежно дърпат тънките сърдечни струни на всеки един, който реши да разлисти книгата ѝ. Може би точно такава е съвременната поезия - тиха, ненатрапваща се, оставяща своя отпечатък." Маргарита Петкова ... |
|
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
|
"Да се заскитам към безкрая така загадъчно желан..."В книгата ще прочетете вълнуващи редове за любовта, мъдри и духовити размисли, в сатиричните куплети ще почувствате болката на поета за България."Стихове мои - градини небрани, стихове мои - отворени рани, вечно болите. Пада сланата, капят листата, вие стоите на вечна стража дори в съня ми. Песни непети - деца неродени като гугутки пърхате в мене, пърхате в мене... Литнете, мили, със сетни сили, че дни броени вървят към края, вървят към края. дори в съня ми." Гого Гогов Гого Гогов (1929 - 2015) е поет и белетрист. Известен е със сборника разкази ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитен и самостоятелен в поведението си талант. "Да си прочут ... |
|
|
Текстове, стихове и приказки за Великден, пролетта и светлите пролетни празници. Великден (Възкресение Христово) е най-тържественият и тачен християнски празник. Ненапразно цели осемдесет дни животът и празниците на българина са неизменно свързани с него. Веселата припряност и всеобщата съпричастност по подготовката на празника - ритуалното боядисване на яйцата, тайнственото месене на ухаещите козунаци, великденското почистване на къщата и двора - създават атмосфера на семеен уют и топлина, които остават за цял живот. Всеки пази в сърцето си Великдените на своето детство и аромати на спомени за радостни мигове, които ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
"Стихосбирката Смирено на Петър Краевски съдържа над 65 стихотворения, бял стих, с добре овладяна ритмика, както и няколко текста в японската жанрова форма танка. Това е интелигентно написана книга, без излишен драматизъм, с умерени и смекчени емоции, в която се обговарят темите за живота и смъртта, болката и свободата, победите и пораженията, артикулира се ясна гледна точка относно базисни ценности на човешкото битие. Важен и отчетлив корпус в целия ръкопис представляват текстовете, посветени на поезията, думите, съдбата / душата на поета. Прякото назоваване на метафора, поанта, поезия, поет, редактиране, налагат ... |
|
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
