Дебора Леви (1959) е британска писателка, авторка на романи, пиеси, сборници с разкази и стихосбирки. Нейни произведения са поставяни в Кралската Шекспирова трупа. Два от романите ѝ ("Плуване към дома" и "Горещо мляко") са избрани в краткия списък с номинации за наградата "Ман Букър"."Сюрреалният и изкусно написан първи роман на Дебора Леви "Красиви мутанти" ни запознава с Лапински, манипулативна и магична руска емигрантка, която завихря около себе си група градски пилигрими в една съвременна приказна алегория 3а разбитите мечти и желания.""Пенгуин" " ... |
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
"Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска . В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием." Мария Донева "Този сборник с разкази е пълен с ... |
|
"Книгата на Петър Денчев доразвива неговия дисертационен труд със същото заглавие, защитен в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Обект на текста е един неразглеждан досега като цялостно изследване проблем - пространството в театралния спектакъл в българската сценична практика в нейната нова и най-нова история. Много ценно качество на текста е, че авторът му намира особено продуктивен фокус, през който да изследва поставения проблем за пространството и неговата употреба и функция в театралния спектакъл през последните пет десетилетия - творческия тандем между режисьора и ... |
|
Ако Маркес бе живял в Белфаст, щеше да напише точно такъв роман. Със средствата на магическия реализъм Джен Карсън създава книга, която ще ви изправи на нокти и ще я помните дълго. Това е историята на двама бащи във време на големи социални вълнения. Докато пламъци поглъщат сгради, улици и човешки надежди, двамата се изправят пред личните си демони. Джонатан Мъри не забелязва нарастващата паника, защото неочаквано се е оказал самотен родител с невръстна дъщеря. Дали у малката Софи не дреме смъртоносната сила на майка ѝ, чийто глас примамва мъжете към собствената им гибел? Джонатан трябва на всяка цена да я възпре, ... |
|
В романа Феликс Австрия действието се развива в Станиславив (Ивано-Франкивск) от края на XIX и началото на XX век. Обикновен град в покрайнините на щастлива Австрия, в който хора живеят, страдат, неминуемо се влюбват, интересуват се от наука и от шарлатанските представления на световноизвестни илюзионисти, забавляват се на балове и карнавали, ходят на разходки и крият тайни в резбованите си скринове. На фона на епохата, която за бъдещите генерации все повече обраства с митовете за идиличния живот, съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета - в неразривна връзка, която не им позволява нито да ... |
|
Смел и разтърсващ роман за счупения човек, който много рядко става литературен герой. Истинско събитие е, че го виждаме толкова автентичен в Дневник на артиста. Един млад мъж, който внезапно е изгубил родителите си, превръща своята самота в крепост. Той е разкъсван между желанието да разбере себе си и усещането, че трябва да се остави да бъде диагностициран. Невъзможно му е да живее в действителността, която намира за абсурдна, затова се опитва да изгради от болезненото си детство нов живот в херметичен свят, който му се струва по-поносим. През темите за любовта, живота и смъртта романът пита какво всъщност е реалността ... |
|
Романът Смяна на оптиката изследва раздвоението на човешката личност, но не в медицинския смисъл на това понятие, а като присъщо качество на всеки един от нас. В него се разказва за една трийсет годишна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество."Защо идеята за мизерията на всекидневието ме преследва така упорито? Дали защото в момента аз мисля като баща си, който се опитва да избяга от делника, изолирайки се от света? Но с какво друго разполагаме ние, освен с всеки един ден на тази земя? Дори когато мислите ни се ... |
|
"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските гейши& ... |
|
Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота - първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото. Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива."Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не ... |
|
Витория има богат съпруг, голяма къща, красиви рокли и прислужница, която ѝ поднася топъл чай и кафе. Постигнала е онова, за което жена с нейния произход не може и да мечтае - от чистачка в музей да се превърне в знатна дама. Този привиден успех обаче не ѝ носи удоволствие. Макар да изпитва наслада от пищния си и уреден живот, тя копнее за нещо различно - за Витория да не пише, би означавало да пропилее живота си. В своя забележителен роман Нетактичност Амина Кейн преобръща с главата надолу приказката, в която принцът и принцесата заживяват щастливо до края на дните си. Точно обратното - в тази кратка по обем, ... |
|
"Какво има между суперлуната и... супер Земята? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? Книгата Понякога се случва дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека - без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове." Петя Хайнрих "Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на ... |