"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова , за което ѝ ... |
|
|
Патриархът на българската литература, Иван Вазов , творил във всички литературни жанрове, оставя творческа диря и със своите ненадминати пътеписи. От автора на първия български роман жанрът на пътеписите придобива цялостност и същевременно разкрива патриотичния дух на писателя, преклонението му към всичко родно, включително и към природата. Иван Вазов издава много пътеписи, събрани в неговите съчинения, посветени на различни забележителности в България. Сред тях са "Висините", "Велико Търново", "Царевец", "Рила", "Пирин". Но най-съществено място в прозата му заемат ... |
|
|
Иван Здравков е поет, писател и журналист. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", българска филология. Това е книга за творческия процес - нестандартна, любопитна, интригуваща. Книга с питания - защо и как? За страстта към писането. За алхимията на думите. За Минотавъра-страх, за идеите в литературата, за Оня, който диктува. За гласовете от спомените, за любовта, за шедьовъра, за надеждата с име Ave Maria. Една автентична книга, написана без илюзии и сантименти. ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски , Бенковски, Паисий Хилендарски , Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
|
Крипта Влез в криптата на подсъзнанието Изгубен в лабиринта от тунели извивките на мисълта ти разгадаваш И вслушан в шепота неразбираем на прелитащите сенки и отблясъци потъваш в утробата на спомените Забелязваш че си едновременно навсякъде въплътен във форми причудливи Виждаш удивен че си вода извираща от кристалните гърла на щерни светещи Усещаш - ти си димно заклинание за някакво мистично възлияние Започваш да откриваш себе си в структурата на замислените минерали в усмивката на фантастичните цветя и птичето непрекъсваемо бърборене Мълчанието на вековните гори е говоренето знаково на Естеството И проумяваш най- ... |
|
|
Проза. ... Тази книга представя прозата на поета. В разказите и новелите се оглеждат селското детство и градската младост на човек от поколението, израсло по времето на социализма. И преживяващо сега сътресенията на прехода. Оживяват най-ранните спомени от петдесетте години на миналия век - за кратка и невъзможна любов, за връщането към живота след сърдечна операция, за раздялата със земята и илюзиите на родителите. С лека самоирония героят прави равносметка и преоценка на своя живот. Носталгията се преплита с фантазията, мечтата и въображението. Иван Вълев е поет, автор на десет поетични книги. Най-новите от тях са & ... |
|
|
София днес. Преди година, писателят Йордан Константинов е намерен убит в Борисова градина. Приживе, той нееднократно е заплашван от българските националисти и патриоти. Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София. Издателство "Жанет - 45" публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му. Въпросът кой е убиецът на Йордан Константинов не спира да се забива в съзнанието ни с всяка следваща страница. На него всеки читател на тази книга може да отговори с гласа на своята ... |
|
|
"Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство". Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя ... |
|
|
“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
|
Последният час и покоят на бележити българи от миналото и съвремието. ... Всеки човек се ражда и идва на този свят с определена мисия и задачи. И когато ги изпълни, го напуска. Един се ражда, за да управлява, да бъде мъдър държавник, велик военачалник или революционер. Друг, за да се изяви в духовното поприще: в културата, изкуството или науката и да остане в паметта на поколенията като знаменит поет, писател, художник, музикант или учен. А трети, за да покори световни спортни върхове и да докаже, че човешките възможности нямат ограничения. Всеки народ има своите велики личности и герои в различните обществени сфери, ... |
