"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
|
|
"Мило дете, Няма по-голямо вълшебство от това да узнаеш от написаното какво ти казва онзи, когото нито виждаш, нито чуваш. Само с трийсет букви цялата човешка мисъл влиза в умовете на хората и те стават по-красиви и по-добри. Ти си на последната страница на тази книга, но тя е първата страница от възможността само да четеш за прекрасните светове на играчките, за чудесата около тебе, за голямата любов на твоите родители и близки към теб, за разбирателството между хората. Всяко стихотворение в тази книга е много малка крачка към красивата ти усмивка и към любопитния свят на възрастните. Припомняй си ги, когато много ти ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев . ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
В настоящата книга, посветена на изтреблението на арменците в Османската държава през 1915 г., Георги Ифандиев с присъщата си политическа свръхчувствителност и непоносимост към компромиса търси същината на причините и разкрива подмолната и предопределяща роля на най-високопоставени лица от световната политическа и финансова сцена, които обсебени от сатанинско месианство и чудовищна алчност, обричат на гибел с войни, революции и държавно организирани репресии живота на милиони хора. Позовавайки се на малко известни исторически извори и на авангардни достижения от генетиката, посочва общото начало на българския и арменския ... |
|
|
Второ издание. ... Изследването "Най-успешните български министър-председатели (1879 - 2009)" е първото по рода си в България. Макар да има за образец някои аналогични изследвания в други държави (например изследването на изследователския институт на "Сиена Колидж" за президентите на САЩ), в значителна степен то е оригинално, особено що се отнася до системата от индикатори за оценка. Проучването включва 31 министър-председатели на България от 1879 до 2009 г., които са управлявали приблизително година и повече. ... |
|
|
Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България, Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
|
Един различен Бърдаров ... Вдъхновяващи, очароващи и изненадващи разкази по действителни събития... Истории за волята и силата да се борим до последната минута, когато всички останали вече са се отказали... В тази книга футболът е само фон, на който се разиграват човешки съдби и драматични истории. Това е книга за силата на човешкия дух! Със сигурност между финтовете, дузпите, червените картони, сълзите на победените и сълзите на шампионите, ще намерите своята история. От тази книга ще научите как малкия Уругвай се изправя срещу мегафаворита Бразилия пред 200 000 екзалтирани бразилци и отписан от целия свят успява да ... |
|
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |
|
|
"Както всеки научен труд, книгата на Георги Велев може да предизвиква питания и несъгласия, но именно това я прави още по-ценна, тъй като несъмнено ще насърчи и бъдещи научни дирения. Може би най-съществен обаче е изводът на автора, "че системата на българските календарни народни празници е адаптираната към реалностите на Юлианския календар и християнската религия стара българска календарна празнична система отпреди покръстването на българите, която заедно с българския календар е най-точен календарен израз на учението на "Книгата на промените". Надали можем да прибавим нещо и към констатацията му, че ... |
