Месарят Карл Бокерер не се интересува от политика, но установява, че неговият спокоен свят е разклатен, защото нарастващият националсоциализъм във Виена в края на трийсетте години вече е посял отрова в семейството му. Синът му е станал член на SA, а жена му е пламенна поклонничка на Хитлер . Когато неговият еврейски приятел, адвокатът д-р Розенблат, поради нарастващия терор емигрира в Америка, Бокерер разбира, че положението е сериозно и започва да действа по своя начин, за да се отбранява - със смес от наивност, хумор и селска хитрост. Той не воюва с оръжие в ръка, но неговите отрити антифашистки изказвания са подобни ... |
|
Младият комедиант от пътуваща трупа се появява пред графинята, пред която са играли предната вечер, за да помоли за нейната намеса да могат да продължат да играят, защото представлението им не се е харесало. Така той попада в дворцовите интриги, и само благодарение на актьорския си талант успява да спаси графинята от неприятности. Това му дава криле, защото той разбира какво представлява изкуството и как то може да облагороди хората."А аз за пръв път почувствах как кръвта ми пламенно и страстно тече във вените ми. О, само как беше! Едва сега разбрах какво означава да бъдеш артист. Да можеш да хванеш света на въдицата ... |
|
През декември 1939 г. на гара Гентин става най-тежката влакова катастрофа, случвала се някога на германска земя. Удрят се два влака, загиват много хора. В единия от влаковете седи Карла, която e тежко ранена, но оцелява. Тя е сгодена за Рихард, евреин от Нойс, но не той е неин спътник, а италианецът Джузепе Буономо, който загива при удара. Лиза, стажантка в универсалния магазин Магнус, получава задачата да занесе дрехи на ранените, загубили всичко при инцидента. Тогава обаче Карла се представя за г-жа Буономо. Какво ли се опитва да скрие? За този мистериозен инцидент години по-късно научава и синът на Лиза, Томас ... |
|
Лукас Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства за мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота извежда Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Берфус в поета сред театралните автори. ... |
|
Изданието съдържа две комедии от Бернхард Гьорг , който въз основа на богатия си житейски опит е в състояние да открие комичното и в много сериозни теми и да го представи по неповторим начин. Какво се случва, когато един лекар обърка две диагнози? И то при такива деликатни теми като еректилната дисфункция и пристрастеността към секса? В този случай засегнатите са господата Хегер и Бертрам, които се подлагат в една частна клиника на твърде скъпо лечение с надеждата да бъдат излекувани. Две атрактивни дами, страдащи от бърнаут, харесват двамата и така преживяват силни моменти, защото не възприемат симптомите им като нещо ... |
|
Какво би се случило, ако съществуваше перфектният мъж? Тим и Мари са поканили да празнуват заедно Нова година с приятелското си семейство Грета и Бено, най-добрата приятелка на Мари - Алиса и сестрата на Тим Доминик. Има и един гост, който е изненада - това е Омар, който се оказва мечтата на всички жени. Омар е не само колега на Мари, Омар е мечтаният мъж с невероятни способности да се нагажда към своите събеседници. Той е програмиран робот, който увлича всички присъстващи. С Омар специалистката по когнитивна психология Мари е започнала един сензационен проект за научно изследване върху човешкото съзнание. По време на ... |
|
Лудвиг фон Швитерс, директор на елитно училище, прекарва дните си като "беден рицар" в старчески дом. Единственото му разнообразие е играта на "Тривиално преследване" заедно с други хора от дома. Сестра Изолде, която се грижи за всички, се сблъсква с възрастните хора, които рапират, и със стария тиранин, който в края на живота си става все по-голям егоист. Към тях се прибавя и една млада жена, която сама трябва да се спасява в живота си. Има и късна любов между човека със синята кръв и жадната за танци жена от старческия дом Елизабет. Това е трогателна история, в която има и силни емоции, и закачливи ... |
|
"Правилата на танца" на Томас Щангл е своеобразен доклад за душевното състояние, който е изграден около императива "трябва да промениш своя живот" и изисква промяна на лошото съществуване. Една млада жена придобива различно екзистенциално усещане като демонстрантка срещу политическите действия на новото дясно правителство във Виена през февруари 2000 г. В същото време сестра ѝ Мона върви по съвсем различен път, който завършва по шокиращо освобождаващ начин. 15 години по-късно някой си д-р Валтер Щайнер изпада в екзистенциална криза, тъй като жена му го напуска. Той случайно намира стари снимки с ... |
|
Това е една фиктивна история на основата на реални факти от генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така се представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед перфектно клониран мит не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е драматургичен текст на Иза Хохгернер , който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, ... |
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |