В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
Има ли праведници в Содом? Само десет трябват... Двама пратеници влизат в града, за да проверят и още на входа се натъкват на тях - точно десет броя! Само като скулптури, но все пак ги има. Содом се гордее с тях. Да видим какво представляват тези топ десет! Би било добре това да беше само една история от далечното минало. Но не е. Содом отново е тук, задъхан от страсти. Отново строи своите чудовищни сгради, издига се все по-нагоре, но нехае за това, което е под основите му. Не вижда, че има опасност да се стовари в бездната под собствената си тежест. Присмива се на тези, които предричат гибелта му, но не забелязва, че ... |
|
|
Един пастир несправедливо е низвергнат. Няма синдикат, който да го защити. И той решава да се защити сам. Всичко тръгва добре, но до един момент. Междувременно нашият човек свършва доста добри неща и всичко сякаш върви много добре. Ролята, в която се е заиграл, му дава възможност да оцени стойността на вярата. Трябвало е да се направи, че застава на вражеската страна, за да разбере, че не може да бъде там. Преживява ново начало в служението си. Но лъжата, която се е наместила някъде във веригата, стои като бомба със закъснител и един ден гръмва. Можем ли да преследваме добри цели с недобри средства? Вечният въпрос, на ... |
|
|
Животът на заможния провинциален търговец с прякор Ледения и неговата жена - адвокатка, е смутен от масираната атака на банда румънски разбойници, които поемат властта над тях и ги принуждават да правят странни неща. Двамата се връщат в миналото си, където има тъмни деяния. Две деца с различна съдба стават приятели. "Докато смъртта ги раздели". Ще ги раздели ли тя? Ще станат ли и те жертва на покварата? Катедралата е дълбоко под земята, невидима, нереална. Такава, каквато трябва да я има навсякъде. И я има за тези, които могат да я намерят. ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ... |
|
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ... |
|
|
Двама растат под един покрив, но ги чакат различни съдби – Филимон ще бъде господар, Онисим - роб. Но нито господарят е съгласен да бъде господар, нито робът – да бъде роб. Стари истории? А не е ли така и днес? Не продължаваме ли да се мъчим да бъдем господари и да правим другите свои роби? Спокойният живот внезапно си отива и робът побягва, за да търси свобода, а господарят го гони, за да го спаси. Нещата не се развиват според очакванията. Робът ще сътвори много пакости, господарят няма да може да го предпази от тях. По пътищата двамата намират любовта, разочарованието, загубата... Но и нещо, за което не са подозирали. ... |
|
|
Този роман проследява всяка от историите на четиримата войника, които си разделят дрехите на Исус Христос."А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу, затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде, за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това." Йоан 19:23-24 ... |
|
|
Внимавайте със старите вещи на дядо си! Може да има нещо, което да промени живота Ви. Станали сме много високомерни към хората преди нас. А те май не са толкова глупави, колкото ги мислим. Старите книги не са толкова наивни. Там, между пожълтелите им страници, се крият отговорите на нашите въпроси. И то отговори, без които животът ни би останал бездарна цапаница. Понякога трябва да се върнем назад, за да имаме място за засилване. Иначе трудно ще прескочим пропастта, отвъд която започва бъдещето. Прогресът не се състои само в гледане напред, а и в опознаване на миналото. Нали не ни се иска нашите потомци един ден да ... |
|
|
Кой може да се заинтересува от един обикновен пастир, който не е богат? Колко пари може да се поискат от такъв човек, за да му върнат отвлечения син жив и здрав? Звучи нелепо точно той да стане жертва на похищение, но това се случва. Пастирът трябва да напрегне всичките си усилия, за да помогне на сина си. В процеса на издирване на един телефонен номер той трябва да вложи опита и познанията си, да устои на напрежението, за достигне накрая до потресаващата истина. Една история за ценностите, които имаме. Една драма за изкушенията, които трябва да преодолеем, ако не искаме да им се покорим. ... |
