Томът съдържа разкази (1967 - 1972 г.). ... "Събрани съчинения - Том 2" събира на едно място разказите на Радичков в промеждутъка от 1967 до 1972 година. С издаването на "Барутен буквар", международната литературна сцена започва да обръща по-сериозно внимание на автора. Историите за партизанската съпротива и нейното проявление в сиромашията на българското село спечелват вниманието и на чуждестранния читател. За това съдим по множеството преводи на "Барутен буквар", който се появява на датски, албански, немски, полски, руски и други, сред които и последния превод на испански. Книгата е плод на ... |
|
Томът съдържа разкази (1977 - 2000 г.), разкази за деца и разкази, непубликувани в авторови книги. ... "Събрани съчинения - Том 4" е един от най-интересните и разнообразни томове от поредицата поради многообразието си и многообхватността на текстове в себе си. В него са поместени, както и някои от добре забравените последни нови книги на Радичков от края на 20 век, сред които "Умиване лицето на Богородица", така и всички негови детски книги. Заедно с това читателят ще открие и непубликувани досега разкази на Радичков. В съдържанието са включени книгите "Умиване лицето на Богородица", " ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
Българите сме с чувство за хумор. Ироничният поглед към собствените ни недостатъци и към недъзите на собственото ни общество са безценно качество, което е помагало и ни помага да вървим по-леко през изобилието от препятствия и кризи, които нашата национална Съдба с такова постоянство ни поднася. Съставителите на сборника вградиха в основите му безсмъртната усмивка на Щастливеца Алеко, разнородните и самобитни гласове на Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Любен Дилов, Георги Мишев, Станислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Васил Цонев, за да зазвучат след тях и Ясен Антов, Йордан Попов, ... |
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
Нека ти разкажа приказка за нишките, дъще. От бебе ти спуска оная ми ти нищенарка кълбото си да вървиш по него. Ама докато го спуска между небе и земя се оплита, та цял живот да му търсим края на щастието дорде е жив коренът ни. Щото в живота има ангели, знайни и незнайни, които плетат невидимите нишки по пътя ни. Пресичат го и са с нас до сами края ни. Не знаем кога и откъде ще ни издърпат за косата, за да засветим отново. И не се лъжи, щерко, ангелите са тука спуснати в образ и подобие на хора, които отдавна са на небето. Тука ги спусна сам Бог, щот горе е чисто и бяло при него, ама тука е катранът, ангелите него трябва ... |
|
Сборникът с разкази Колелото на времето представя четиридесет и двата отличени разказа в Националния конкурс Вие пишете, ние четем, 2023 на Издателство Библиотека България. ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
|
Новото издание на "Ние, врабчетата" с твърди корици се появява по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. ... "Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, ... |
|
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |