Настоящият том, посветен на 100-годишнината от рождението на Валери Петров , събира богатия свят на поета, обрисуван в звучни рими и ярки образи. Между страниците му ще намерите всичко, излязло изпод перото на Валери Петров, от младежките му години до новия век - както широко известните, незабравими стихове и поеми, така и емблематичните му пиеси, а също и рядко издаваните песни, съчинени през годините за различни театрални и филмови произведения. Валери Петров е роден на 22 април 1920 година. Той е даровит и продуктивен поет, сценарист, драматург, преводач, сценарист, академик на БАН, вписан в почетния списък на ... |
|
|
Изданието излиза в луксозната поредица на издателство "Захарий Стоянов" превод на Любомир Илиев или Валери Петров. Предговорът е написан от Албрехт Шьоне специално за българското издание. ... |
|
|
След "Нова българска критика" и "Култури" нова поредица на издателство "Просвета" е на път да завоюва интереса на българските читатели и ... зрители. Защото видяното на театралната сцена, колкото и да е вълнуващо, избледнява в паметта ни, а написаното (както са казали още древните) остава. "Модерна сцена" е призвана да представи най-добрите пиеси от съвременни български автори – както популярните вече сред театралната публика, така и бъдещите открития на Мелпомена. Пиесите на Анна Петрова, които откриват поредицата, са с различна тематика и проблеми, с действие, което се развива в ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки истории, разказани от дядовци и от внучета. Героите имат свои пълнокръвни прототипи, хора, от които авторът се е възхищавал като дете: сурови в изпитанията, но и раними, по мъжки смели, но мъдри, тъгуващи, обичащи... Чудаци. Светът е уловен през погледите на изстрадания опит и на детската чувствителност, свързващи се в пространство, където понятията родов корен, чест, достойнство и любов са в основата на живота. Дядовци и внучета влизат в своеобразен романтичен диалог, чертаещ дълбинната, непрекъсваща линия на съществуването. Валери Йорданов - хъш, актьор, сценарист, режисьор. Този сборник от ... |
|
|
"Върви ми се със затворени очи. В теб. Пеша. Гол. Бос. Без една стотинка в джоба. Без документ за самоличност. Изпусната сълза върху акварела на живота ти." Петър Петров ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век е поредица от пет тома, в която са описани пет "сцени" от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданията очертават една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени 154 литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
"Хайка за вълци" е драматична родова сага, в която съдбите на няколко семейства се преплитат с жаждата за власт, пари и отмъщение. Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят. В заснежената гора край едно село неколцина мъже тръгват на хайка за вълци. Но дивите създания не са тяхната основна цел - дошло е време за разчистване на стари сметки и дълго трупана ненавист. Възелът, в който са завързани съдбите им, ще бъде разплетен с един последен изстрел. Години преди това, в края на Втората световна война, светът се е обърнал - с новата комунистическа власт идват огромни промени. Цената, която ... |
|
|
"Сега когато вече нямам думи и думите ме нямат имам право да мълча имам право да спра да пиша за дни за месеци за години напред казах всичко каквото имаше да кажа казах всичко каквото имаше да кажа и всичкото през мен се преразказа." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Телевизионен водещ, ... |
|
|
Христо Радевски, Радой Ралин , Константин Павлов , Валери Петров , Добри Жотев. ... Хроника на едно четене с "реакционно съдържание" 20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория. Обявено по афиш "Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии". Организатор от името на Културния клуб - моя милост. "Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора - от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание", състояло се на 20 декември 1965 г. в 65 -та аудитория. Завършването на последния ... |
|
|
Настоящият учебник е първи по-рода си, защото се изготвя за направлението "3.8 Икономика" и "3.7 Администрация и управление" и може да се каже, че е пионерски и несъвършен, но наше виждане е, че неговата роля е да постави основата на тази нова и важна проблемна област в регионалното развитие, свързана с управление на градовете. Чрез учебника по "Геоурбанистика и градско развитие" целим да се изясни взаимодействието между природните условия и градската среда в урбанизираните територии. Първоначално е необходимо чрез причинно-следствен анализ да бъде разгледана урбанизацията като процес, ... |
|
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
