От самото начало Луци е убедена, че преместването на семейството ѝ в малкото градче в една стара вила не е добра идея. Особено когато съседите шепнат, че къщата е прокълната. Луци не обръща внимание на слуховете, но открива, че скърцащите стълби крият загадъчни тайници и проходи. Тя попада в подземие, а там на рафтове като в аптека са подредени шишенца. Оказват се пълни с изненади, но и с опасности. И май е трябвало да си останат затворени завинаги. Но кой не е любопитен? И ето че скоро започват да стават странни неща. Пощальонът хвърля писмата в кофата за боклук, а над вилата се извива снежна виелица посред лято. ... |
|
|
Детска книга с модели и картинки за оцветяване. Книгата е част от поредицата Открий и оцвети на издателство Фют . Колко много вертолети! Оцветете този, който се усмихва. С какво се придвижва пощальонът? Оцветете полицейските автомобили без сигнална лампа. Видяхте ли парните локомотиви? Открихте ли цистерните със звънчета? А снегомобилите? Открийте подводницата и я оцветете. В тази книга ще пътувате по въздух, суша и вода, ще откривате и оцветявате най-различни превозни средства - дирижабли, самолети, делтапланери, спасителни и строителни машини, състезателни автомобили, мотоциклети, кораби, ракети и дори летящи чинии. ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
"Последният Адам" е книга за деца и възрастни. ... "Скъпи Читателю, започнах да пиша тази книга като книга за деца, но ми се струва, че се получи книга за възрастни. Затова с цялото си сърце те моля, когато я четеш, да го направиш с очите на дете, тъй като я писах с много любов, а любовта е магия, в която възрастните вярват така, както децата вярват в чудесата на фокусника! И я размагьосват съмнения..." Йордан Пеев Йордан Пеев е съвременен поет и писател. Автор е на няколко сборника с поезия: "Когато смъртта ми прогледне", "Стъклена кожа" и е съавтор в "Сълзите на гнева& ... |
|
|
Психология на човешките взаимоотношения. ... Ние, хората, играем игри през цялото време - сексуални игри, съпружески игри, игри за надмощие с шефовете си, състезателни игри с приятелите си, дори игри по надлъгване с психотерапевтите си. Много от ролите, в които влизаме, са толкова дълбоко заложени в нас още от ранна детска възраст, че дори не осъзнаваме, че те често са негативен модел на поведение, който може да бъде променен. Д-р Ерик Бърн, президент на Международната асоциация по транзакционен анализ, прави невероятен пробив в психоанализата, като разпознава и разглежда междуотношенческите игри, които, без да ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков . Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
|
|
Чувате вече позабравен звук - чаткането на клавишите на пишеща машина. Но какво ли може да излиза изпод тях? Разбира се, че приказки! Днешният свят вече изглежда различно: няма пирати, които обикалят моретата в търсене на съкровища, никой не носи филцови шапки, а вестниците са предимно електронни. Но крокодилите умници все така използват асансьора, пощальоните повдигат цели острови, а един смел градинар прави всичко възможно, за да спаси цветята, които обича. Неиздаваният досега сборник "Приказки на пишеща машина" от Джани Родари ни среща с дори още повече необичайни герои, непредсказуеми ситуации и изненади ... |
|
|
"Червената къща" е екстремно чувствен роман от автора на световния бестселър "Странна случка с куче през нощта" - Марк Хадън . ... "Изпращам ти къс самородно злато. Добит с тримесечен денонощен труд, ентусиазма на дете и всичките ми познания. Ако книгите са духовна храна, то тази е калорийна бомба. Енциклопедия на света, красив албум, пълен наръчник за дълга, честта и справедливостта, доброто и злото, красивото и грозното, низкото и възвишеното. Гигантски ребус, в който всеки отделен ред се разшифрова с цяла вселена размишления. Като екскурзовод в този вълшебен свят съм напътствал читателя с ... |
|
|
Никола Бошнаков е работил като бояджия в цех Втора боя, продавач на вестници, барман, монтажист, сценарист и режисьор на документални филми. Заешка му работа е неговата първа приказка. Имало едно време едно семейство зайци и то развивало предприемачество, технологии и шоубизнес в оранжерия. Не че работели много - Татко Заек седял, четял дебели книги и благодарение на Майския бръмбар, пощальона, играел кореспондентски шах с един полски заек, а Мама Зайка плетяла пуловери и гледала сериали по телевизията. Вечер пиели морковен сок и замезвали със зеленце, а сутрин пиели зелев сок и закусвали с моркови. Те били родители на ... |
|
|
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата - понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата ... |
|
|
Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът - преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота. Сара - единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза - жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да ѝ помогне. Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара? Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето ѝ цели шейсет години. А когато ... |
