Има ли по-силна връзка на земята от тази между майката и нейната рожба? Няма прегради за любовта, уверява ни тъжната история за лястовичката и болното ѝ птиче! Затрогващата история разказва за болката по рожбата, която е далече, неограничената майчина любов и онази топлина, която никой друг не може да даде. Едно ранено лястовиче е оставено само, но майка му дори за миг не спира да тъгува за него. На хиляди километри разстояние тя намира начин отново да докосне най-свидното си. Години наред децата не просто се вълнуват от Майчина сълза, но проумяват, че в живота се случват и нещастия, че не винаги можеш да ... |
|
" Добре е да знаеш, че: Нищо в този живот не заслужава да викаш болката в душата си освен тъжното лице и сълзата на майката. Ако се научим да вървим през света с усмивка, няма да го направим по-хубав. (То и този, който го е създал, не е успял. Ако въобще се е старал в тази насока...) Сигурно е обаче, че прекосявайки света усмихнат, той ще ти се струва такъв, какъвто си го искал." Петър Софрониев ... |
|
"Симба се чувства тъжен, а Тимон и Пумба не знаят как да го развеселят. – Защо е тъжен, как мислиш? - пита Тимон. – Може би е гладен? - отговаря Пумба. Тимон събира и предлага на Симба цветни ларви, а Пумба намира червейчета. Пумба подхвърля червейчетата. – Ела и ги вземи! - подвиква Пумба – Опа! Но Симба не се засмива." Из книжката Книгите от поредицата Моите първи истории насърчават интереса на най-малките към четенето, стимулират въображението им, развиват речниковия запас и предават ценности и етични послания. ... |
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
"Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе..." И наистина, всеки е изживял своята "премиера", идвайки на този свят, а целият ни живот неотменно следва "сценария". Не ни е дадено обаче да се появяваме в нечии чужди "сценарии". И не можем да знаем те тъжни ли са, или смешни, или и тъжни, и смешни едновременно. Дали са вълнуващи? Дали можем да участваме, или да се отпуснем, като зрители в ложата?... Е, тази книга ще ви даде всичките тези възможности. Ще открехне леко завесата и ще ви пусне зад кулисите. За кратко...." ... |
|
"Ако в по-ранния си шедьовър "Три тъжни тигъра" Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография "Хавана за един покоен инфант" той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост. Паметта, изумително обширна и неуморима поради носталгията, е машината на времето. Езикът, безгранично освободен и закален в изгнанието, е нейният двигател. Любовта, обхождаща спомена в непрекъснатата прожекция на вездесъща кинокамера, е огледалото за обратно виждане, в което ... |
|
"Все така емоционална, все така искрена и завладяваща както в предишните си стихосбирки, поетесата прави нова крачка към съвършенството на поетичния изказ. Брилянтна форма, гъвкава ритмичност, оригинална метафоричност - това е външната страна на нейната поезия. Но всичко това прекрасно обслужва едно дълбоко преживяно автентично съдържание, което съпътства живота на една чувствителна, умна, помъдряваща постепенно с годините жена, която не се страхува и не се срамува да се изповяда пред нас. Наред с поезията в тази книга има и необикновено интересни есета - пътеписи, които са толкова увлекателни, че създават илюзията, ... |
|
Супер тъпа книга. Абсурдна поезия против киселяци. Тук няма да откриете любовни истории. Или пък тъжна поезия. Това не е в стила на Баш Авторите. Всъщност, тук ще откриете лирика, която да ви шокира до такава степен, че да забравите защо ви е криво. Включените поеми са толкова налудничави и комични, че могат да оправят настроението дори на най-големия киселяк. Ще откриете творби, които ще ви разкажат странни и суууупер сконфузни ситуации, лични размишления за вселената и пространството. Към всяка творба, Баш Авторите собственогласно са създали звукови фонове, за да може преживяването да бъде още по-тъпо. И това не е ... |
|
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", "Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако ... |
|
"Тази книга не е просто за любов. Тя е за любовта във всичките ѝ форми. Според древните гърци една дума за любов не била достатъчна, затова те си имат цели осем: ерос е думата за страстната, пламенна и луда любов, която е способна да поеме контрол над теб, над съзнанието и над действията ти; филиа е думата за дълбокото и искрено приятелство - тя е символ на лоялност, преданост и готовност за саможертва; лудус е игривата любов, флирта и първите трепети на връзката; агапе е дума за безкористната любов към абсолютно всички живи същества; сторге е любовта към семейството и децата; прагма е думата за ... |