Женевиев Дейлий не си е и помисляла някога, че може да стои пред съдия в деня, в който навършва 27 години. Но от момента, в който съдбата ѝ се преплете с тази на бившата мото банда "Тенекиени номади", нещата потръгнаха, меко казано, на зле. Майка ѝ - жената, на която се бе възхищавала през целия си досегашен живот и която бе обожавала - вече не е сред живите, а след нея са останали само тайни и лъжи. Самата Женевиев е принудена да се откаже от живота си в Денвър и в момента живее в миниатюрен апартамент над автосервиз, собственост на брат ѝ, който пък я мрази дълбоко. А бащата, с когото се е ... |
|
С Петсън винаги е хубаво и интересно. Той прави най-вкусните палачинкови торти и най-зашеметяващите фойерверки, разпъва най-хубавата палатка в двора и разказва най-сладкодумните истории. Но щом дойде есен и завалят дъждове, Петсън сяда в ъгъла на дивана, гледа тъжно през прозореца и не иска нищо друго, освен да го оставят на спокойствие. Какво ще измисли Финдъс , за да го развесели? Книгите от поредицата са преведени на 44 езика, продадени са над шест милиона екземпляра. В много страни са заемали челни места в топ класациите за най-продавани книги. Удостоени са с големи международни награди. Историите за дядо Петсън и ... |
|
Мнозина писатели считат, че най-добрите, въздействащи и стойностни литературни произведения са историите с тъжен, драматичен и дори трагичен характер, които са способни да ни разчувстват, трогнат и разтърсят, да оставят ярка следа в съзнанието ни. Та нали най-запомнящите се моменти в живота са именно тъжните и трагичните? Може би затова най-известните и значими пиеси на Шекспир са неговите трагедии, а мрачните и драматични приказки на Братя Грим и Андерсен продължават да владеят въображението ни. Настоящият сборник включва избрани разкази на майстори на перото като Антон Чехов , Ги дьо Мопасан , Джек Лондон , ... |
|
Книгата на Русана Бърдарска сама носи критическите рецензии в себе си наред с ироничния подход към мистификационната завръзка. Включените в целостта на книгата метатекстове съдържат (откровено заблуждаващи) следи за разчитане на “весело-тъжното”. Като четат “6 тъжни разказа...” през призмата на гротеската (което четене е отново умело подхлъзнато в процеса на съставянето на книгата), реалният и фиктивният рецензент по инерция взимат и отношение по въпроса за тъгата, забравяйки школското определение, че гротеската снема както тъжното, така и веселото. Така “невесел гротесков свят” (стр. 198) е не просто оперативно- ... |
|
От автора на "Изкуството да бъдеш креативен". ... Забавлявай се! Всичко е само в главата ти! Мисли позитивно! Стегни се! Какъв ти е проблемът? Ела на себе си! Тази книга няма да те промени и не може да те направи щастлив. Добрата новина е, че никоя друга също не може да го направи, но ти вече си запознат с това, като си открил дълбоко в себе си, че щастието зависи само от теб. Или не си стигнал до това просветление още, а може би си го забравил, важното е, че знаеш повече за собственото си щастие отколкото предполагаш. Тази полезна и остроумна книга ще ти помогне да рисуваш, пишеш, откриваш и помниш ... |
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
|
Ever felt anxious or alone? Like you don't belong anywhere? Like you're almost... invisible? Find your kindred spirits at The Sad Ghost Club. (You are not alone. Shhh. Pass it on.) This is the story of one of those days - a day so bad you can barely get out of bed, when it's a struggle to leave the house, and when you do, you wish you hadn't. But even the worst of days can surprise you. When one sad ghost, alone at a crowded party, spies another sad ghost across the room, they decide to leave together. What happens next changes everything. Because that night they start the The Sad Ghost Club - a secret ... |
|
Томчето включва стихове, писани в периода 1994 - 2013 година. ... "Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин." Из "Тъжна светлина" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му книга " ... |
|
A heart-warming series about friendship, compassion and finding your kindred spirits. When two strangers meet at a party and realise they both feel different from everyone else there, they start the "The Sad Ghost Club" - a secret society for the anxious and alone, a club for people who think they don't belong. But when a third ghost wants to join the club, things get a bit more complicated. Can the two ghosts overcome their insecurities and uncertainties in their new friendship, and find a way to welcome new members to the club? Stunningly illustrated, this is Volume 2 in a new graphic novel series, for ... |
|
|
|
През 1999 година един филм предопредели бъдещето на целия свят, създавайки различна философия и представяйки на публиката нов тип супергерой. Благодарение на "Матрицата" киберпънкът от ъндърграунд стана мейнстрийм, а всеки жител на мегаполис се почувства Избран. Последният супергерой бе изигран блестящо от знаковия за Холивуд актьор - Киану Рийвс. Сломен от превратностите на съдбата, изпълнили живота му с тъжни събития и лични трагедии, макар и напълно загубил себе си, той убедено продължава да прави това, в което е най-добър. За всичко, което превръща Киану Рийвс в човека и актьора, познат на милиони хора по ... |
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |