Второ издание. ... "Българите са генетичният носител на свещените познания. През вековете, във времето са правени многократни опити тези познания да бъдат изтръгнати от естествения си корен. Възраждането и изявата на свещения език на символите закономерно става в настъпващия нов космически ден - ерата на Водолея. Тази ера коренно ще се отличава от отминалата, защото ще бъде белязана с духовното въздигане на човечеството. Аз-ът на българите е генетичният носител на тези промени. Ще дойде ден, когато целия период на зеления Водолей ще се нарича с благодарност български!" Христо Танев ... |
|
|
Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените", "Майстор Кольо Фичето", "Една година без значение", "Театърът през вековете", "Ангели без коси". Още е работила като литературен редактор в завода за ... |
|
|
"Свастиката. Най-ранният известен символ и неговите миграции" представлява най-изчерпателното научно изследване на историята и употребата на древния символ на свастиката, което някога е правено. Авторът ѝ, Томас Уилсън, е бил директор на Департамента по праисторическа антропология на Националния музей на САЩ (сега Смитсониън). Той е участвал в разкопки на индианска надгробна могила в Охайо, където са били открити няколко големи медни свастики. Тази необичайна находка провокира интереса на Уилсън и дава начало на проучването, което впоследствие е описано в тази книга. Символът на свастиката се появява в ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
Мястото на тайнствата в Уеслианската духовност. ... Авторът Роб Стейпълс смята, че е време християните, които поддържат Уеслиевата традиция на святост да погледнат отново тайнствата и да изследват изводите за духовно развитие. Присъединете се към неговото внимателно пътешествие докато той: изследва явната дилема в мисленето на Джон Уесли между структура и свобода в поклонението; разглежда отношението на Движението за святост в Америка през XIX век към класическото Уеслианство през XVIII век; разглежда настоящата Уеслиева доктрина за святост и приложението ѝ (повлияна от развитията през XIX век) по отношение на ... |
|
|
Тачо Иванов Танев (1882 - 1962) е „записан за любител при трупата "Сълза и смях" за сезона 1899 -1900 г." и от тогава до 1954 г. той не напуска театъра. Преминава през цяла палитра от дейности - от любител-артист, до званието „артист на Народния театър", след това „директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите" и т. н. В по-голямата част от времето съвместява тези длъжности, докато работи в театрите в провинцията - Пловдив, Бургас, Русе и др. През дългия си професионален път е награждаван с почти всички отличия за принос в изкуството и с пълно право може ... |
|
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия. Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
|
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
|
"Пътните знаци неуморно оцветявам, уча ги старателно и повтарям всеки ден, пресичам улицата и винаги внимавам, дори мама и татко се учат от мен!"Св. Илиев и А. Славова За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели , за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
|
Творци, учени и политици за себе си във времето пред Виолета К. Радева. ... Виолета Костадинова Радева е завършила българска филология, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В Института по философия при БАН е защитила докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Работила е като журналистка във вестниците "Дунавска правда" - Русе, "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Родна реч", "Философска мисъл", "Общество и право", "Жената днес", "София", " ... |
|
|
В книгата "Пътят" Йовка Цветкова-Илиева описва житейския път на различни хора. Голяма част от разказите са създадени по действителни случаи. Героите преминават през различни етапи на живота си. Някои могат да се преборят с трудностите, които ги връхлитат, а други не успяват. Успехът по пътя, който всеки е избрал, зависи от неговия характер. Поезията в книгата е изпълнена с много нежност и обич, както и с безпокойство за децата, които напускат страната. ... |
|
|
Тази история е лична. В нея се разказват преживелици и случки от живота на хора неизвестни и известни, уважавани и обичани. Някои вероятно отдавна са забравени, защото няма кой да си спомня за тях. А има и други, оставили дълбок отпечатък, но те са си отишли твърде скоро. Необходимо е време, за да се превърнат от рана в спомен. В едни описани кратки срещи, обикновено има само частици от истината за един живот. А истината никога не е само една. Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" ( ... |
