Вариации в до мажор

Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените", "Майстор Кольо Фичето", "Една година без значение", "Театърът през вековете", "Ангели без коси". Още е работила като литературен редактор в завода за грамофонни плочи "Балкантон". Написала е много драматизации за деца.

Автор е и на оригинални пиеси за "Радиотеатъра", драматизации и оригинални пиеси за "Телевизионния театър при БНТ" - "Защитата" (за Илия Цанов - защитник в делото срещу Ботевите четници), "Камбаната" (документална пиеса за Васил Левски), "Белият лъч" (за живота на И. Нютон), "Приказки от един живот" (за X. К. Андерсен), а също така и телевизионни пиеси за живота на Неофит Бозвели, П. Р. Славейков, Иван Богоров и други. Прави и сценарии за мултипликационни и игрални филми за деца - "История с куче без куче", "Мигове в кибритена кутийка", "Търси се нова майка" и други. Някой от книгите ѝ са преведени на чужди езици.

"За себе си той казвал, че цял живот е търсил философския камък, дирил е разковничето и до края на живота си не е успял да го намери. Цял живот той се е трудил без никой да признае труда му, скитал е от едно място на друго и все е дирил средства да разшири кръга на своите теоретически и практически знания... с тази страна на своя характер Богоров е притежавал най-ценното качество, което може да притежава един човек. Всъщност имал е в себе си разковничето, което напразно е дирил вън от себе си, оставал е винаги верен на себе си, поставял се е над околните условия, поради което винаги се е чувствал свободен, никога не се е намирал в зависимост от несгодите на своя живот, от множеството пречки, които е срещал, всякога е съумявал да ги преодолее, понеже за него не е имало цена нито материалното благосъстояние, нито пък личното егоистично спокойствие."
Боян Пенев в студията си за Иван Богоров в многотомния си труд "История на българската литература"

ИК Слово и Знак
София, 1164
ул. Цанко Церковски №33
ik_slovo_i_znak@mail.bg