Разкопки в древни селища доказват, че още в престари времена месото и други храни са обмазвали с влажна глина и са ги готвили на огъня или в съдове от този прекрасен материал. Даже във времената на древните цивилизации това е била всеобща практика. Прочутите с гастрономията си древни римляни също са използвали керамични съдове, за да приготвят изискани блюда. И най-сетне, ако се вгледаме в нашата национална кухня, ще открием с изненада, че повече от една трета от вкусните гозби се приготвят в глинени съдове. Важно! Продуктът се предлага с различни дизайни на корицата. При поръчка ще получите дизайн на случаен принцип. ... |
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
Едва ли има българско дете, което да не е слушало легендите за Момчил юнак. За повечето хора той е герой от приказките, хайдутин, наравно с Ангел войвода, Индже, Вълчан войвода и други. Вероятно мнозина даже не знаят, че е реална личност. За него напомнят имена на селища и местности като Момчилград, Момчиловци, Момчилова крепост. Тачат го даже нашите западни съседи, сърбите, нарекли "Момчилов град" една българска средновековна крепост - Пиротската твърдина. Но кой е всъщност Момчил? "Момчил - родопският цар" - новата книга на проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов - допринася не само за ... |
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
Настоящата монография е резултат от научни изследвания на автора в периода 2008 - 2019 г. върху западния сегмент или част от ЦРП, проведени в хода на постдокторската му работа в Университета в Лозана (Швейцария) през 2004 - 2005 г. и дейност като Фубрайт старши изследовател в Маями Университет, както и работата по научно-изследователски проекти в периода 2006 - 2019 г., финансирани от МОН и Софийския университет. Изследванията са извършени в район с площ 100 x 60 km, разположен на Халкидическия полуостров на територията на Северна Гърция в област Източна Македония - Западна Тракия, в който попада западният ЦРП. ... |
|
Обект на изследване в настоящата книга са регионалният тектонски строеж и темпоралната еволюция на мезозойските нискостепенни метаморфни скали в редица локалитети на Циркум-Родопския пояс от район с площ 200 x 100 км, разположен от долината на р. Арда в Източни Родопи на територията на Южна България до брега на Егейско море в област Тракия на територията на Северна Гърция, който очертава териториалния обхват на източния ЦРП, включващ още и остров Самотраки в акваторията на Егейско море. Целта на изследването е с помощта на традиционни и съвременни методи да се прецизира веществената характеристика, да се установи и ... |
|
"Бойна история на Десети пехотенъ Родопски полкъ" обхваща историята на един от най-славните полкове в българската армия от неговото създаване през 1885 година до 1942 година. Наречен още "полкът на пробивите", заради ключовата му роля при превземането на Одринската (1913 г.) и Нишката (1915 г.) крепост, както и на укрепената линия "Маргрит" (1945 г.), той ще запише със златни букви името си в нашата военна история. Създадена в края на 30 -те години на ХХ век, настоящата история разказва с неподправено родолюбие за героичната борба на българските войници от Хасковско, Харманлийско, ... |
|
Разкази и пътеписи. ... |
|
Любимият кулинар на България Иван Звездев е събрал над 100 рецепти, с които ще ни покаже родната кухня в нова светлина - тази на сезонното хранене. Рецептите в книгата Вкусът на България в четири сезона са ароматна смес от традиционни ястия, забравени класики, които усмихнатият водещ е открил и записал по време на своите пътувания в България, и нови гозби, извоювали своето място на родната трапеза. А общото между всички тях е, че всеки може да си ги приготви без особени усилия. Потопете се в това вкусно пътешествие в българската кухня, което ще ви помогне да се храните по-разнообразно и здравословно. Иван Звездев е ... |
|
Книгата разказва за светите места и съхранената силна вяра в Родопската Света гора (Западните Родопи, региона на Асеновград). Тя проследява приемствеността в процеса на преминаване от езичество към християнство, различните обичаи, практики и вярвания, връзката между тракийските култови паметници и техните християнски приемници. Бачковският манастир е уникален архитектурен паметник, а шествието с чудотворната икона на Св. Богородица показва голямата религиозност, съхранена в този регион. Празникът Св. Богородица със златната ябълка от с. Горни Воден е уникален за България. Той дава надежда на много жени да се сдобият с ... |
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |