За първи път жените вдъхновителки на поета излизат от сянката на забравата. ... Вижте най-малко познатата и съкровена страна от личността на гениалния български поет в книгата "Христо Ботев: До моето първо либе", издание на "Персей". Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева - като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия. ... |
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
По-големите сестри са взискателни учители, верни приятели, истински закрилници и съучастници във всяко приключение. Дори понякога да са строги, с тях всичко е по-интересно и по-забавно. Веселите рими на Любомир Николов и илюстрациите на Полона Ловшин разказват сърдечна история за връзката между братя и сестри. И са прекрасен начин децата да си припомнят колко е важно да откриваме обичта помежду си във всеки миг от ежедневието. Книжката е част от поредицата Моето семейство от Хелена Кралич. ... |
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
Семейството притежава силата да ни нарани най-много. ... Две сестри. Два отделни живота. Едно семейство, свързано чрез ужасяваща тайна. Ирини винаги е мислела, че не е била желана от семейството си. Изоставена е, когато е била само на три. И ето че най-сетне ѝ се отдава шанс да научи какво е принудило родителите ѝ да я дадат на други. Една нощ се обажда нейната сестра, за да ѝ съобщи, че майка им е починала. Ирини цял живот е бягала от непокорната и странна Ел, но не е в състояние да устои на изкушението отново да се срещне с нея. В старата фамилна къща в едно шотландско селце тя трябва да потърси ... |
|
Пипи сякаш живее на самотен остров, в друг свят. Там ни отвежда по-малката ѝ сестра - Мариша. Топлото ѝ, грижовно отношение ни позволява да се докоснем до живота на момичето със синдром на Даун. За да открием, че всеки от нас има право на достоен живот, обич и уважение. Всеки човек е като остров и от нас зависи дали хора като Пипи ще се чувстват изолирани и тъжни, или ще съумеем да ги разбираме и приобщаваме, за да бъде светът по-добър. Островът на моята сестра печели първа награда в категория 10 до 14-годишна възраст във втория литературен конкурс Астрид Линдгрен за съвременна детско-юношеска книга, ... |
|
Понякога е по-добре въпросите ни да останат без отговор. Детектив Трейси Кросуайт е прекарала последните двайсет години в съмнения относно изчезването на сестра ѝ Сара и последвалото дело за убийство. Тя не вярва, че Едмънд Хаус - изнасилвач, осъден за убийството на Сара, действително е виновен. В търсене на справедливост Трейси става детектив в Сиатълското полицейско управление и посвещава живота си на преследването на убийци. Когато останките на Сара най-сетне са открити близо до родния им град край Каскадните планини в щата Вашингтон, Трейси е решена да получи отговори на въпросите, които я измъчват от години. ... |
|
"Ще започна стиховете по хронологичен ред. Както съм ги писала, година по година, първо най-старите, до ден днешен. Акцентът на моите стихове е предимно любовта, любовта не просто като любов на жена към мъж или на мъж към жена, любовта към приятелите, към света, към дадено място, към дадено събитие." Румяна Генкова Повелителят на душата Като буен огън гори ми душата. Като силен вятър свисти ми главата. Тичам във гората, стъпвам по тревата. Богата е земята, пълна е душата. Искам да тичам, да хвана зората, но от любов подкосяват се краката. Искам да пея, да викам, но от любов пресъхва ми устата! Искам да ... |
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
|
Литания е третата поетична книга на авторката Бина Калс и съдържа 48 стихотворения."Още не съм завързала ветровете, които ми пречат да се приближа към Теб. Мисля за пораженията от горчивата вода, но се радвам на тишината около мен, на цялото мирно творение. Не съм ли кърмаче, което търси мляко за утеха, вкусва живота за първи път и се удивлява на непресъхващия му корен? Поливам дървета с лична история, ям плодовете им, но има дни, през които трудно удържам тежките им пространства и изпитвам вина. Сълзите на нашата радост са на върха на планина. Към него се изкачваш сам." Бина Калс Бина Калс е родена на 15 март ... |
|
"На гаснещия ден прощалните зари и аромат от рози, покъсани без жал; на лебед песента, все болен от зори - душата ми самотна и нейната печал... Ах, тихата печал на скорошната нощ и в храсти оголели въздишка на зефир; широките крила, отпуснати без мощ - душата вече мъртва - и гробният ѝ мир." Пейо Яворов Сборникът съдържа най-знаменателните стихотворения от Пейо К. Яворов. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |