"На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава (Откр. 2:17). Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни, или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче - славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре." Протойерей Николай Нешков ... |
|
|
"В книгите на Деян Енев се диша леко: излизаш в ранно зимно утро, поемаш с пълни гърди мразовития въздух и знаеш, че зад ъгъла те чака черният тромпет на добрата човешка история - грабвай го и свири. Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз. Такова съчетание между крехкост и твърдост се постига трудно - има го у Хемингуей, има го в наши дни у Захар Прилепин. За онези, които предпочитат ерудираната словесна мъгла пред ясната категоричност на таланта, Деян Енев не е подходящ автор. Другите - тези, за които Енев пише - открай време си задават въпроса: ... |
|
|
Тайния дневник на Д. Колев."Здравейте Иделчани по цялата планета Земя. Дойде момента за сексуална книга за любовта. Вече съм във Виена - скритото копие на Фюрера, далеч от България и следващите мигове ще преживеем събитията, свързани от 2016-та, края на Розата на щастието - част първа и втора , отвличането на дъщеря ми Дея до идването ми във Виндобона. Междувпрочем Виндобона е създадена от Цезар, нейното нахождение е около 50 km от днешната Виена, тука е роден Моцарт. Ще изброим преражданията, които са умопомрачителни за някои същества, като започнем от Казанова, и минем през Орфей Тракиеца, Шива, Моцарт, добавени ... |
|
|
Книгата съдържа 55 разказа и 2 новели. ... Още в първите си книги от края на 80 -те и началото на 90 -те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха - и продължават да са - зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо ... |
|
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
|
Тайния дневник на Д. Колев."При все, че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенциални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече, тантра не само зачита ... |
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
|
|
Писателят Деян Енев е познат на читателите най-вече със своите сборници с разкази, както и със статиите си във вестник "Монитор", където беше съставител и редактор на ежеседмична страница, посветена на Православието. Съдържанието на томчето включва следните седем есета: Твоят Великден Имало ли е завет между Борис-Михаил и светите Седмочисленици? Народ от исихасти За институцията на таксидиотството Избитите преди 90 г. тракийски деца – между святостта и забравата Да се модернизира ли езикът на богослужението? Като олио и вода. Всекидневното християнство ... |
|
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
"След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал "Култура". Какъв е законът на писателя? - веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв - и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего. "Ако само знаехме това - че светците са сред нас, до нас и ако знаехме колко много светци, и знайни, и много ... |
|
|
Деян Димитров е роден през 1991 г. в гр. Бургас. Завършил е ПГЕЕ "Константин Фотинов", гр. Бургас, специалност "Компютърна техника и технологии". През 2011 г. изживява лична драма и животът му се преобръща за един миг. Понастоящем е в Бургаския затвор. Там пише стихове и разкази. Публикува в местни и електронни издания. Болката, отчаянието и надеждата са запечатани в стиховете му - горчиви и истински, напоени с кръв и сълзи. ... |
