"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев , но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
|
"На незабравата зовът" е стихосбирка на Тодор Билчев , сборник с епическа поезия, събрал негови оди и възхвали за исторически личности и събития, хора на духа и близки до поета лица, оставили трайни следи в живота на общността си; сред стихотворенията има и няколко есета, както и богат снимков материал, подбран от автора."Аз бих нарекла тази стихосбирка "Ода", защото тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен, защото епосът на новото време ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
|
"Поезия на парадоксалното, сюрреалистично изживяване на любовта, зад което в един момент проблясват тъмни езера от неочаквана болка, в друг - лъчи от нежност. Сурови стихове, чиято енергия създава небеса, но и тежки, буреносни облаци." Петър Чухов "Колко дълга и самотна е безкрайността с и без другия? А за колко кратко може да се намерим на няколко страници разстояние в Момичето със слънчевите кафявости..." Емине Садкъ ... |
|
|
"Един художник, преминал през определения свят на реалното с душата на поет, докоснал със сърцето си неуловимото, се завръща в пластическото пространство през сиво-сребристи улици и брегове, в които душата на природата и човека се разхожда между съня и нежността в някакво свое време, без вчера, днес и утре - времето на вечността..." Светлин Русев ... |
|
|
Екзистенциална психотерапия е мащабна и всеобхватна книга. Интегрирайки клиничен опит, емпирични изследвания, философски теории и примери от световната литературата, тя предоставя основа, синтез и рамка на екзистенциалната психотерапия. Ървин Д. Ялом (р. 1931 г.) е изтъкнат американски психиатър, почетен професор в Станфордския университет и практикуващ психоаналитик, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Научните му книги, както и добилите изключителна популярност Дарът на терапията, Все по-близо всеки ден го утвърждават като водеща фигура в съвременната невронаука. Удостоен е с Международната ... |
|
|
"Другото Средновековие" излиза в годината, в която проф. Бояджиев чества своята 70-годишнина. Изданието включва лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие."Специализираният курс "Културна антропология на Западноевропейското средновековие" беше преподаван повече от две десетилетия като свободноизбираема дисциплина в специалност "Философия" на Софийския университет. Подобен курс намира оправданието си в убеждението, че философията е форма на животоразбирането, че тя израства от и се надгражда над онова, което бихме могли да наречем универсалии или интуиции на ... |
|
|
Неслучайно казват, че разказът е най-трудният жанр. Кратките форми са примамливи, но и опасни. Потребни са бърз ум и талант. Николай Николов разполага и с двете. В разказа я няма прошката на големия обем. Всичко е важно. Козия знае това. Познаваме персонажите в сборника. Те са нашите съседи, колеги, родители. Понякога са любовта на живота ни. Понякога самите ние сме героите в историята на Николай Николов - и това няма как да ни остави безучастни. Разказите на Козия са пътешествие през наглед познати ареали, но не се подлъгвайте: краят винаги е изненадващ. Както и в живота. Силата на тези разкази е в непринуденото ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
|
"Жена! Родена от цъфтежа на лятото и обичта. Тайнството прозира във очите й, оплели нежното зачатие с вкуса на Чудото и магията на Вечността. През косите й извират ветровете - обли на Живота. От докосването на дъха й Вселената въздиша с бяло цвете. Изумително звъни на тичинките песента. И ни връща към светлината - замайваща и откровена - на Сътворението..." ... |
|
|
В будизма числото 108 символизира преодоляване на препятствие и извисяване на ново ниво. Сто и осем стъпала водят до много от храмовете в Корея, сто и осем са зърната на броеницата за отбелязване на рецитираните сто и осем мантри, сто и осем земни изкушения трябва да бъдат преодолени за постигането на нирвана. Сто и осем са и поемите в тази първа по рода си стихосбирка, представена на български език. Творбите, подбрани в „Дзен поезия от Корея“ принадлежат на жанра, известен на корейски като сонши. Дзен е японското наименование на течение в махаяна будизма, което на китайски се нарича чан, а на корейски – сон. Поради ... |
|
|
"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл. Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря ... |
