Тигърът поиска, човекът обеща. Поезия

Тигърът поиска, човекът обеща. Поезия Никола Маринов Времетраене: 1:25 мин. Моментът преди порастване Лилия Йовнова Времетраене: 0:51 мин. Захранване на нощта Иглика Дионисиева Времетраене: 5:14 мин.

"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл.

Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря лирическият аз, когато разговаря с тях?

Разбира се, книгата нито поставя тези въпроси, нито им отговаря. Тя перформира себе си и умело поглъща читателите си като във фуния, така че гласовете им да се слеят с нейния глас. А той е обаятелен най-вече с това, че е интонационно освободен от всякакви опити да твърди или да доказва нещо. Глас, който е отворен и уязвим. Такъв е и синтаксисът на стихотворенията в книгата - недетерминиран, обърнат срещу собствените си принципи, самооспорващ се, дори болезнен. Но това е осъществено по фин и непретенциозен начин като в минималистична музикална пиеса.

"Тигърът поиска, човекът обеща" е книга-мрежа. Стихотворенията вътре са свързани едно с друго като в паяжина. Изисква се внимателно и деликатно четене, за да се запазят здрави и трептящи тези преходи и връзки. Защото това е поезия, която има толкова общо с музиката, че добрият ѝ прочит изисква "точен слух", тишина и отворени сетива.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Всичко, което сетивата възприемат
Когато времето не течеше
Сънувам как яздя кит
Като пеперуда
От бездната дойдохме
Нежната хомогенност на бездната
Всички помним мига
Вселенската травма
Сън отвъд хоризонта
To say God
Магията на създаващите
На острова където
Далеч отвъд
Като колосален молец
През нощта оставям
Руми е казал да не
Дете строи казарма
Поповите лъжички
Да се изкрещи тялото ти
Котките ми още докато
Снимка
Удавена чапла
В необятната празност
Хексаграна 12
Паяжина от истини и лъжи
Мраколюбивото цвете
В гардероба
Споделям дом с будисти
Когато животните все още говореха
Съществуват две махала
Дявола и бога
Самопрограмиращият се апарат
Звук в капана
Един стар мъж се появи да анализира
Всяка полудействителност се усещаше
Между будност и сън
Имах една добре позната
С три отворени очи
Промъкваш се безшумно
Тайничко изнизвах се
Когато колосалното
Отвъд все още се протягаме отвъд
Из плодородната пустиня
И захвърленият в бездната забелязва
Бялото цвете потъмнява
Тялото на рибата се бори
Човекът прочете последното
Като паячета прекосяваме
Вечният хаос е почвата от която редът никне
Градинските гарвани
Ето там тигърът сади боб
Катерица вари бананова туршия
Когато видиш паниката
Отклонявайки се и
Когато хората се върнаха
И дзин
Трябва да възвърнеш
Свободата на котката
Видях един приятел
Е душата котката
Сврака изнасяше лекция
Докато учени се чудят
В райската градина
В градина съзвучие от
Силует в мътни води
Хората са направени от звезди
Мравунякът е най-добрият пример
Съвпадение ли е
За индийците кравите и ганга
учителят бучи като вентилатор
Пред входа на парка
Всеки учител отрича
Мъдрецът държи
Лекарите препоръчват
Ако около теб всички умират от глад
Очите не поглъщат
Големият взрив следствие от нищо
Вечността е едно време
Установих, че мога да
Аз не съм аз
Безкрайността е само практически възможна
Желанието за среща
След седмици из
Прилепът е плъх
И ето паякът - ловец
Доближавайки крайната цел
Ето за това беше всичкото време
Коезия или коткезия