Второ допълнено и преработено издание. ... Приказки, песнички и стихчета от класиците на българската литература с оригиналните илюстрации от миналия век, отбрани от Румяна Пенчева и Мирела Костадинова. Тази книга разтваря пред малкия читател вратите на сияйните палати на българската мъдрост. Тя представя чрез перото на класиците ни добродетелния свят на детето. Втурва неговото въображение в простите-сложни неща, които правят живота. Всеки родител желае добро на децата си. Чрез тази книга доброто незабелязано прониква в детската душа, за да я озари с още светлина и за да ѝ пошепне: "Чист свят съществува!& ... |
|
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов , Константин Величков, Пенчо Славейков , великолепни образци на символистите Теодор Траянов , Николай Лилиев , Димчо Дебелянов , така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
|
Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
|
След метафизично-ницшеанското „Проглеждане на гледката”, след декоративния a la Чавдар Мутафов мемоар „Далматинецътъ Марципанъ”, и най-сетне – след литературно-антиквитетната „Вещи и обнищвания в литературата”, вече държим в ръце четвъртата книга на писателя-dandy Любомир Милчев – „Комедиантите...”, декорирана с много загадъчни черно-бели фотографии от Николай Трейман. И тази книга прописва трудно отстоимото и строго осъждано в българската литература право на една мрачно-весела маниерност от необароково-щукатурен тип. Между фарса, водевила и живата картина тези текстове, пропити от усета за несъстоятелността на човешкото ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов , Иван Хаджийски , Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
Йордан Ефтимов е автор на онографиите "Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов", "Двойното дъно на класиката" и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм". Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет . Тази монография се състои от четиринадесет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на ... |
|
|
Вторият том на поредицата "Как работи литературната история?" - "Литературноисторически персоналистични сюжети", е композиран в две книги, като в първата за предговор стои голямата студия от 22 глави "Литературен персонализъм". Тя представлява цялостен енциклопедичен обзор на персоналистическата проблематика - от явяването на самия термин и формирането на съответните национални персоналистически философски школи, с разкази за "предшествениците" в периодите на ранната модерност, до същинския литературен персонализъм и цяла поредица от сродни социокултурни явления. В основната част на ... |
|
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
|
В старобългарски превод. Двуезично издание. ... От златния четвърти век на гръцката патристика през златния десети век на старобългарската книжнина до нас достига Христологията на св. Атанасий Александрийски, отразена във "Второто слово против арианите", преведено от Константин Преславски. В научно обръщение е въведен за първи път транскрибираният текст на Второто слово по Новгородски ръкопис от двадесети век. Езиковите особености на този най-архаичен познат препис отразяват различни по-ранни диалектни черти при странстването на текста от Преслав през Константинопол до Новгород. Проведената редакция с цел ... |
|
|
Роман за Цар Константин Тих Асен. През 1257 г. Константин Тих е издигнат от болярите за български цар. Той сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II, като по този начин придобива правото на фамилното име Асен и става част от династията Асеневци. През 1261 г. Византийската империя е възстановена и император Михаил VIII Палеолог се опитва да върне предишното ѝ величие. Той предлага на овдовелия през 1268 г. цар Константин Тих Асен брак с племенницата си Мария. Бракът е сключен, но императорът не изпълнява обещанията си да върне като зестра отнети преди това от ... |
|
|
Най-хубавите приказки и разкази на руски писатели. Преводът е на един от най-талантливите български писатели и преводачи - Константин Константинов . Книгата е част от поредицата Библиотека на ученика. Световна класика за деца и юноши на издателство Скорпио . ... |
