"Стихотворения" е третата стихосбирка на Йордан Фурнаджиев, чрез която той утвърждава отново своята физиономичност и автентичност. Несъмнено той е сред така наречените "мъдри" поети. При него няма да срещнем ярки и ослепителни поетични изригвания, той разчита на духовната дълбочина, на собствените си разпятия, които терзаят душата му. Забележителен е усетът му към природата. Очевидно тая дарба е наследена от баща му. Лириката на Йордан Фурнаджиев е топла, сърдечна, в неговите стихове усещаме неподправена ласка. Той търси да проправи пъртина към другия човек. Йордан Фурнаджиев е странстващ духовен ... |
|
|
"Необуздана хармония Гони към нас Неизбежното ни приближаване Вежди до вежди Чело до чело Тяло до тяло Едно цяло Там, насред нищото Изпълнено с всичкост От нашата отдаденост." Антон Кабрански ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Поетичната книга Жените след Ева представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната."Жените след Ева е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на ... |
|
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
|
"Yxae на розови чувства гласът ѝ е сладък копнеж, с очите сърцето прегръща, туптящо за нея във мен. вота във вените влива на мислите дава стремеж, живее във белия замък, във белия замък от скреж." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени ... |
|
|
Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944 - 2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета Хосе Марти в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
|
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
