"Ще се завърне ли любовта на крилете на сини пеперуди... Ще намери ли пристан в нежността на две очи и в топлината на две ръце - Може би... Порив към извисеност над злобата и пошлостта и стремеж към светлина ще открие читателят в новата стихосбирка на Дария Манева ." Доц. д-р Нина Белова "Мъдрост, изящество, простор са стиховете на Дария Манева. Те изплитат фините нишки на истини, с които душата преоткрива себе си, другите, смисъла на живота. За да светне - пречистена и умиротворена от споделеното." Д-р Ружа Маринска "Стихосбирката Може би... е скрито дихание и нежно послание за тайните на ... |
|
|
В настоящата книжка са подбрани най-хубавите стихотворения и песни за деца от испанския поет Федерико Гарсия Лорка (1898 - 1936). Със своята игривост, с мелодията, дълбочината и пъстрата си палитра те ще донесат радост не само на малките читатели, а и на всеки младеж, на семейството или на учителя в училище. ... |
|
|
"Поетичен свят" е новата стихосбирка на поета, актьор, белетрист, драматург и дългогодишен директор на Драматичен театър "Иван Радоев" в Плевен Илко Иларионов. ... |
|
|
"Без поводи" е последната книга на журналиста Петър Драгиев. "Пиша стихотворенията наистина без повод, за разлика от журналистиката. Но все пак в книгата ми няма нито една случайна рима, строфа, сравнение... Стихотворенията идват при теб, когато им е времето, раждат се спонтанно." Петър Драгиев ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
"Жива вода" - приказно послание от времената на детството. "Жива вода" - мъдра усмивка на мистичен разказвач, надежда и обещание, светла и малко минорна ретроспекция на искрящите разпръснати мъниста от наниза на човешките дни. Светлана Йонкова е търсач на истини -колкото и неоткриваеми и болезнени да са те. Светлана е откривател на мигове красота - колкото несбъднатост и тъга да ѝ струват нейните открития. Стиховете на Светлана Йонкова са толкова топли и човечни, толкова искрени и истински, толкова непресторени и неизмислени, толкова изстрадани, озарени от бездънна любов към живота във ... |
|
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
|
"Крайна. Грешна. Безгрешна. Любовта е поглъщаща, изцеждаща, превъплъщаваща. Героинята е богиня и дявол, поклонница на сладострастието и утехата. Книгата изобразява милостивата и безпощадна жена, която учи границите между любов и обсебване. В себе си намира отчаянието и силата да го потъпче, а в жертва на това знание, се поднася вътрешният ѝ мир. От грешките и уроците се издълбават пороци във всеки поклонник, който се е подчинил. Да изпаднеш в немилост никога не е било утеха... Досега." Мая Николова ... |
|
|
"Защо ли точно тук Тъжни стъпки на Врабец? След моите думи подминати... Врабче, кацна на рамото ми! Закривам очите си. Ето, не гледам!" Виолета Пенушлиева Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години в театъра, днес има само поезията. Издала е 15 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП Йосиф Петров. Член е на Световната хайку ... |
|
|
"Една трудна за четене и възприемане книга. Поезия, която не е за всеки ден, не е за отмора и наслада на сетивата. Тук няма красота в оня, общоприет естетически смисъл; няма прехласване пред пейзажа, нито опит там да бъдат открити значимите теми. И, макар че става дума за хайку, в тази сбирка природата присъства само за да ни покаже, че сме човеци и стоим извън нея; че тя не е за съзерцание; тя е нашето надгробие. За да се разберат тези стихове, съзнанието трябва да е готово не просто за асоциации, алегории, метафори, сравнения и прочие литературни фигури - съзнанието на четящия трябва да е готово за квантов преход, ... |
|
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
|
"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем. Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е ... |
