Свежа, автентична, мощно зареждаща история от 1990-те. Млади хора пътуват от България към Будапеща на рок концерт в раздрънкан автобус. Всеки с личния си свят и преживелици, но и с новоизникнали въпроси, близости, вълнения. раждат се приятелства, изгряват прозрения в едно пътуване на порастването... И разбира се - всичко е екстремно. И съвсем естествено. И напълно истинско. Иван Стоилов е роден през 1971 година в Димитровград. Юрист по образование, работил е като журналист и следовател. Понастоящем правораздава като съдия. Автор е на множество разкази и публицистика в свободното интернет пространство. Носител на ... |
|
|
Монографията продължава разсъжденията на автора за Бога. От отношенията между бога и човека вниманието се насочва към отношенията между Бога и света. Те се осмислят от аспекта на понятията трансцендентно и иманентно. Съпоставят се актуалистичната и фабулизиращата парадигма. Използва се алегорията "хармоника", за да се онагледи отношението между "сгънатото" и "разгънатото" състояние на света. Трансцендентното се разглежда като холистичен, "сгънат" аспект на битието, а емпирично-иманентното - като негов динамично "разгънат" аспект. Въз основа на всичко това се проследява ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев . Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Настоящият труд си поставя задачата да изследва и анализира въпросите и проблемите, свързани с основното ядро на доктрината за съществените съоръжения, а именно с достъпа до съществено съоръжение, както и с произтичащите от това последици. Необходимостта от това се налага не само поради техния обективен характер, но тя е продиктувана и от постепенната и поетапна интеграция, а вече и пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и от свързаните с това изисквания за възприемане и непосредствено прилагане на достиженията на правото на "Общността" (acquis communautaire). Независимо от ролята, която ... |
|
|
Изданието е първото в българската правна литература съчинение, в което с монографична задълбоченост въз основа на подготвителните материали е извършен обстоен правен анализ на едноименната конвенция на "ООН", известна вече като "Ротердамските правила". Авторът, който е дългогодишен председател на "Българската асоциация по морско право", подлага на строг анализ и критично оценява нововъведенията в правната уредба на международните морски и/или комбинирани превози на товари. Ползването от монографията, особено в предстоящото обществено обсъждане за решаване на въпроса за ратификация от ... |
|
|
Основната цел на изследването, представено в настоящото издание, е да покаже, че проблемите с правната защита на интелектуалната собственост и достъпа до култура не са само от правно-технически характер, доколкото са резултат от повсеместността и обвързаността си с конкретна култура, която има винаги различно отношение към творческите усилия, както и от комуникацията на функционални системи, всяка от които разчита и реагира на постъпващата информация съобразно предназначението и програмата си на действие. Нещо повече - диагнозата на съвременното състояние показва, че кризата е резултат от разрушения диалог на културите. ... |
|
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
|
|
Нова редакция - Александър Стойнов. ... "Обществено-политическото и наказателноправното значение на принципа, че по съвременното право престъплението е винаги конкретно деяние, бе вече изтъкнато. Необходимо е обаче по-нататък да бъдат изяснени: общата характеристика на деянието; неговите форми; особеностите на изпълнителното деяние, чрез което се осъществява престъплението, а след това отношението на деянието към общественоопасните последици и причинната връзка между тях. Деянието като елемент на съзнателна волева дейност на човека е предмет на изучаване в психологията, чиито изводи следва да бъдат съобразени и на ... |
|
|
Академик Иван Радев е професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XIX-XX век: "История на българската литература през Възраждането", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на ХІХ век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVІІІ-ХІХ век& ... |
|
|
"Автографът" е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели... През последните десетилетия на XIX -ти и първите на XX -ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии - явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели. В завършения си вид книгата & ... |
|
|
Те са млади, богати и самонадеяни. Разполагат с милиони в банки по целия свят, а дневните им джобни многократно надвишават годишната заплата на всеки среден работник в родните им страни. Това са те – децата на диктаторите, чиито бащи в продължение на десетилетия управляват силни империи или пък най-бедните страни по света. Отрочетата на Сталин , Хонекер и Чаушеску, на Саддам Хюсеин и Кадафи, на Милошевич и Ким Ир Сен, на Мусолини и Франко, на Назърбаев и Янукович, на арабските шейхове и африканските крале - макар и живели по различно време и в различни държави, са обединени от тежкото бреме на бащината сянка. Децата на ... |
|
|
Книгата разкрива и кредото на автора: не културният плурализъм е заплаха за единството на човечеството, а стремежът към етноцентризъм, превъзходство и господство на едни над други затова във времена на глобализация, на икономическа и културна експанзия е от изключително значение за всички съобразяването с "универсалността" и "уникалността" на различните култури и навременното осигуряване на тяхното оптимално съотношение чрез образованието в подрастващата генерация. Принципът, от който би следвало да се ръководим, би могъл да бъде: Единството на многообразието не трябва да е в ущърб на многообразието в ... |
