Бащината и кралска воля на татко Ефраим е Пипи да го посети на остров Корекоредут. Пипи , разбира се, прави каквото трябва, та Томи и Аника да я придружат на това вълнуващо пътешествие до острова със зелени палми, разположен сред най-синята вода. Най-хубавите епизоди от класическата книга на Астрид Линдгрен "Пипи Дългото чорапче в Южното море" са превъзходно илюстрирани с "новите стари" картинки на Ингрид Ванг Нюман, личната гениална художничка на Пипи. Подборът на извадките от текста е направен от Карин Нюман, а оцветяването на рисунките - от Юнас Йелм. ... |
|
|
Кой не познава Пипи Дългото чорапче ! Много поколения деца веднага са възприемали нейния независим дух. Тази книга е очарователен и богато илюстриран разказ за Пипи - най-силното момиче на света. Илюстрации: Ингрид Ванг Нюман. ... |
|
|
Никой не може да пазарува като Пипи Дългото чорапче ! Джобчето на престилката ѝ е пълно догоре със златни парички, когато в един хубав пролетен ден тя се отправя към града, за да купи оттам едно-друго, придружена от Томи и Аника. Сладкарският магазин е претъпкан с всевъзможни лакомства, подредени на дълги полици. Пипи купува осемнайсет килограма бонбони, та да стигнат за всички деца в града. Магазинът за играчки също предлага разни приятни неща, а когато хлапетата излизат на улицата, надули до немай къде свирките си от глина, настава такава олелия, че един полицай идва да види какво става. Този разказ се издава за ... |
|
|
Емил обича да помага вкъщи, но понякога нещата се объркват. Първо, вместо мишката в капана му се хвана палецът на татко. След това, без да иска, нахлупи върху главата на баща си купата с варена кървавица, а после омаза лицето му с тестото за бухтите. Блоп! Емил отново бе наказан да стои в бараката и издялка стотното си дървено човече. Книжката е с веселите илюстрации на Бьорн Берг. ... |
|
|
Дневник от годините на войната 1939 - 1945 г. ... По време на цялата Втора световна война Астрид Линдгрен си води дневник, в който разказва за ежедневието в Стокхолм, за свят, обхванат от война, и за протичането на живота в собственото и семейство. Резултатът е уникална автобиографична творба. Сред своите записки авторката залепя и коментира изрезки от шведския печат. Пронизан от голяма болка и ужас, Дневникът от годините на войната 1939 - 1945 описва с личен тон как драматични световни събития разтърсват всички нас. Дневникът на Астрид Линдгрен от военните години е представен така, както го е написала тя. Книгата е ... |
|
|
В този том са включени романите "Расмус и скитникът" (1956) и "Малките детективи и гълтачът на мечове" (1957). Първият от тях два пъти е филмиран. За него Линдгрен получава Андерсенова награда - най-високото отличие за детска литература."Расмус се притисна още по-плътно ò клона, в който се бе вкопчил, и се молеше на Бога госпожица Орлен да си отиде. Много дълго не би издържал да види така и ако ръцете му отмалееха само мъничко, щеше да се плъзне бавно надолу и да влезе в зрителното поле на госпожица Орлен. Ризата на сини райета, която носеше - тази сиропиталищна риза - също се виждаше ... |
|
|
Децата и детството изпълват живота ѝ, но за любовта трябва да чака дълго. Годината е 1943 -та . В Европа бушува най-жестоката война, но в Швеция цари мир и спокойствие. Астрид, 36-годишната съпруга на Стуре Линдгрен, шефа на стокхолмското бюро на Кралския автомобилен клуб, решава да събере историите, с които е забавлявала собствените си пораснали деца, и да ги предложи на някое издателство. Поощрява я цялото ѝ семейство. Първите опити не са обнадеждаващи, но Астрид не се отказва. И успехът идва - книгата Брит-Мари разкрива сърцето си спечелва втора награда в младото издателство Рабен и Шьорен. И през зимата ... |
|
|
В сърцето на девствена гора, пълна със странни и страшни вълшебни същества, се извисява старинен замък. Тук се ражда и пораства Роня, дъщерята на разбойническия главатар Матис. Нейните приключения са илюстрирани от японския художник Кацуя Кондо. Героите на романа, нарисувани от него, оживяват в японски анимационен сериал, станал популярен в цял свят. ... |
|
|
"Мо на Детелин Вълков е плод от дарованието му на поет и писател, доказал се в годините, но за съжаление напуснал ни твърде рано. Въпреки че е предназначен за деца, от ръкописа могат да си припомнят стойностни неща и големите, поизгубили усета си към изконните ценности в човешкото общуване. На пръв поглед това е обикновена история. Но когато читателят попадне във фантастното на повествованието, го обзема непреодолимо желание да продължи да се качва и да слиза с небесния асансьор. Защото в тази история, освен Мо и останалите, герой е и един асансьор. А колко невероятни и труднопреодолими са житейските сблъсъци, в ... |
|
|
Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименното заглавие "На покрива" запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа - при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Какво е обществото, в което живеем? Може да се каже, че обществото ни заобикаля отвсякъде. Това са близките, приятели, съседи, хора, случайно минаващи покрай нас. Това са техните постъпки, отношения, взаимодействия, симпатии и антипатии, ценности, норми и правила, но ние живеем в града и на село, преместваме се на различни разстояния в зависим от целите със различни цели. Така обществото е място за живот - било то близко и родно, било то непознато, чуждо и далечно. Днес всичките тези, а и много други неща и обстоятелства в обществото, не само близкото, но и далечното като че ли стават ... |
|
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
