Това са пиеси, които съм писал вече като режисьор. Всички те са написани специално за Бургаския театър и поставени от мен на бургаска сцена. Смея да кажа, че тогава Бургаския театър беше в своя разцвет - с много разнообразен и силен актьорски състав и с един изключителен сценограф Тодор Станилов. ... |
|
"Душата дрънка" ще ви разкрие повече въпроси отколкото отговори, но едно е сигурно - ще откриете себе си. Поезията ѝ засяга толкова много нюанси от същината на живота и тайнствата на душата, че ще се уверите, че душата ѝ не просто дрънка. Душевен гъдел Едва ли ще накараш кожата ми да настръхне с пръстите си, ако не си погъделичкал въображението ми с ума си. Сузана Йорданова ... |
|
"Стенеше душата безвъзвратно... В миг отписан ти се появи. Върна ми измръзналото лято, в зима сякаш че тайфун изви. Носи ме оптимистичен вятър, май е Светлина? Какъв ти здрач!... В късната любов на самотата бурята намери подпалвач." Йордан Йорданов "Мислех, че ще е лесно да напиша встъпителните редове на тази стихосбирка, но, оказа се, че трудно се пише за стихове, всеки от които с нещо е поразил въображението ти. Такива са стиховете в Късната любов на самотата. Без съмнение, избрани - най-доброто от богатото творчество на автора - вече издавано или непубликувано." Д-р Габриела Цанева , издател ... |
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
|
Сузана Йорданова е сред най-разпознаваемите имена на съвременната българска поезия. Автор е на стихосбирката Душата дрънка , докоснала сърцата на хиляди читатели. През 2023 г. е наградена с почетна грамота за особен принос в укрепването на българския литературен кръжок във Виена, където дълги години живее и организира литературни четения. Носталгията и любовта към варненското море обаче се оказват по-силни - Сузана се завръща в България, за да твори там, където душата ѝ дрънка най-искрено. Мактуб: Така било писано е задълбочено пътуване към вътрешния свят, в което лист по лист Сузана прекрачва границите на ... |
|
"Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх." Александър Секулов "Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите." Проф. Христофор Караджов "След ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
"Прочетете Върхове сред ледове. Ако не, за да се почувствате щастливи, поне да потъгувате и може би - да поплачете наум. Защото не само радостта - тъгата и сълзите също лекуват, стига да случите на приятно време и точен човек. Казва ви го със стихотворните си изповеди Т. Билчев . В тази стихосбирка голямото топене на ледовете в душите и сърцата на неговите лирически герои не е бедствие. То е своеобразен благослов, който ви е необходим, за да продължите напред и нагоре в живота." Йордан Йорданов ... |
|
"Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго - краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов . Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!" Недялко Славов "За любовта, когато тя се връща към нормалната телесна температура. Без много-много прилагателни, но пък с предостатъчно тайни глаголи. Когато краят идва преди началото, с широк жест и тиха болка. Край Константин Трендафилов подскачат малките демончета на узряващите чувства - и в тази ... |
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". ... Избрани стихотворения 2016 - 2018 година."Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя. Убиват, карат го да се събуе и да продължи бос към морето. Поантите им изискват предпазен колан. Турбулентните зони са във всяка поема и ако притихнеш и добре се заслушаш, ще чуеш как раните им "капят по антрето". Едно е ясно: Сикимич е ловец на богове. И също както боговете напускат света, който са създали, така и той незабележимо се оттегля, тронът на поета остава празен, и книгата му ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |