Бъдеще с история."Преди две години, на връщане от конференция в Казахстан, можах да обиколя уникалния Узбекистан. Това бе стара моя мечта, защото като археолог знаех, че там са оставили следи велики цивилизации, включително тази на прабългарите. Макар да бях подготвен, останах изумен от величието на Хива, Бухара и, разбира се, Самарканд с мавзолеите на покорителя на света хан Тамерлан. Отнесох със себе си много впечатления, които сега книгата на Любо Гетов ми припомни. Тя наистина е един наръчник не само за историческите забележителности, но и за всичко интересно, което може да се види в тази средноазиатска страна. ... |
|
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Книгата съдържа "парчета проза със стипчив вкус и натрапчив мирис". Боян Биолчев ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
Е, това е! Вече си имате нова приятелка, спътница в живота, любовница - и тайничко си мечтаете за съпружеско щастие, за обвито в пашкул гнезденце и за... детски пеленки. Но дали точно тя е жената на вашия живот? Този въпрос продължава да ви измъчва. Дали ще съумеете да съградите заедно семейното си щастие? Наясно ли сте наистина кой е в леглото до вас? Някоя Майка Тереза? Или Царицата на драмата? Може би някоя Любяща майка? Или Златотърсачка? Я размислете добре. Иначе рискувате, както сте паднали в плен на любовта, да се събудите някоя сутрин в леглото до компулсивна шопингманиачка, до някоя страдалчески хленчеща Дама с ... |
|
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в шест тома". ... Идеята за роман на историческа тема, обсебила Йордан Вълчев спонтанно и в резултат на заредена с напрежение атмосфера, се вписва органично, но по доста необичаен начин сред повествованията, посветени на българското минало. И едното, и другото намират своето потвърждение в два знаменителни факта. Първият се състои в съвпадението - замисълът за "Стъпала към небе" възниква през 1952 г., точно когато Димитър Талев отпечатва романа "Железният светилник". А годината, когато белетристът издава първия том "Напред знамената", е ... |
|
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
|
|
"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |
|
|
"Художник, от когото не може да отбегне нито едно движение в родния пейзаж, Елин Пелин едновременно с това е и вълшебник на словото, който ни позволява да съзрем всяка жива светлина и да разберем всеки интимен звук на природата. И което е особено важно - природата у Елин Пелин е част от нашата жизненост, мъдрост и духовно здраве. Ето защо тя е, която у Елин Пелин най-често дава означенията за нашата красота, знание и сила. Това обсебване на природата у Елин Пелин като източник на жизненост и сила за човека е най-съществената черта в отношението на този голям наш художник към родната земя."Петър Пондев ... |
|
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
