Съчинения в пет тома: том 3 - Под манастирската лоза

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Негодникът Л. Дж. Шен Времетраене: 0:59 мин. Живот между животите Институт Майкъл Нютън Времетраене: 1:08 мин. Конфуций. Светлината на Китай Морис Магр Времетраене: 1:08 мин. Диетите на 21. век Галина Иванова Времетраене: 0:57 мин. Невъзможни създания: Отровеният крал Катрин Ръндъл Времетраене: 1:08 мин. Петте вида богатство Сахил Блум Времетраене: 1:01 мин. Детски детективски клуб Агата Кристи Д-р Гарет Мур, Лора Джейн Ейърс Времетраене: 0:59 мин. Максимус Минимус Д-р Ид Ест Времетраене: 1:12 мин. Граница Капка Касабова Времетраене: 1:06 мин. Вирджиния Хол. Жената, която срази Райха. Биография Соня Пърнел Времетраене: 1:22 мин.

"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него."
Тончо Жечев

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Под манстирската лоза

• Отец Сисой
• Светите застъпници
• Очите на свети Спиридон
• Огледалото на Свети Христофор
• Изповед
• Занемелите камбани
• Една обиколка на свети Георги
• Чорба от греховете на отец Никодим
• Жената със златния косъм
• Пророк
• Веселият монах

Аз, ти, той

• Човекът, за когото всички се грижат
• Мичето
• Занаят
• Мила родна картинка
• Разтегливо понятие
• Гениалното куче
• Култура и просвета
• Отечествен празник
• Как за произлезли врабчетата
• Курорт
• Смелост
• Водовъртеж от противоречия
• Заек
• В интереса на просветата
• Еволюция на идеите
• Непосветената
• Кинозвездата на Ропонково
• Бялката на нане Вуте
• Витлеемското магаре
• Онеправданият
• Иван Селският
• Обвиняемий, станете!
• Сполучлив лов
• Грешка
• Туберкулоза
• След двадесет години
• Най-честните
• Две мнения по въпроса
• Приключенията на един ангел в село Цепилово

Черни рози

• Кошмар
• Кукумявка
• Анемичната книга
• Съдба
• Чучулига
• Орловото перо
• Леките морски вълни
• Орисници
• Една крава
• Забравена песен
• Приказка
• Сиромашията
• Скорците
• Старият град
• Любов
• Шипка
• Рози
• Неизвестното
• Иманяри
• Лято
• Куче
• Лятна буря
• Безполезна чешма
• Хризантеми
• Безрадостни
• Погледи
• Мъртвото поле
• Самотни дървета
• Въпроси
• Малка повест

Пижо и Пендо

• Герчо
• Нане Джурова Грозданка
• Кумови гости
• нощ
• Отечество любезно
• Гелевата мука и неволя
• По пътя
• Три силуета на горубленския път
• Ветаро
• Старата пара
• Писмото на Пижо
• От Пена до Пижо
• Добра среща
• Самодивско пиле
• Гиго

Произведения, невключвани от Елин Пелин в съчиненията

• Порът
• То
• Карнавал
• Чиновнишко щастие
• Две сенки
• Самоизлъган
• Чуждият
• Аркашка
• Писмото на един селски крал
• Кал

Бележки
Думи за Елин Пелин

• Елин Пелин - Владимир Василев
• Жанр и смисъл в повестта "Гераците" - Никола Георгиев
• Няколко думи за Елин Пелин - Ивайло Петров
• Строеж и сюжет - събитие и композиция у Елин Пелин - Искра Панова