"Емилиян Станев в диалог с времето” е сред книгите на акад. Иван Радев , които интерпретират личности и проблеми на съвременността: "Критическа вечерня" (1990), "Васил Попов - от разказа към романа" (2001), "Йордан Вълчев. Личност и дело - време и съвременници" (2005), "Моите полудневници" (2006), "Homo epistularum и живот вчера" (2007), "Критикът и керванът на литературата" (2008) и др. Изданието преутвърждава значимостта на писателя, като внася коректив за редица аспекти от творчеството му и обогатява чрез нови архивни материали представата за това ... |
|
"Когато бях студент, почти всяка година излизаха впечатляващи български филми. Един от тях - За къде пътувате на Рангел Вълчанов ме беше впечатлил повече от обичайното. Маестрото като цяло е самобитна личност и творец, на когото с готовност свалям шапка, но за този филм не успях да му сваля шапка - тя направо ми падна. С моите приятели бяхме гледали филма по 4 - 5 пъти, коментирахме го, преживявахме го и изобщо го възприемахме като особен емоционално-интелектуален допинг. За къде сме тръгнали? Към какво се стремим? Кое в живота е стойностно и кое не? Кое е трайно и кое преходно? Кои сме ние и можем ли да се променим, ... |
|
Исторически роман за изчезналия стар свят. ... Четвъртата книга от поредицата "Тракийската Атлантида" на Йордан Детев представя световният проект "Глобално наследство", който ще бъде създаден, за да разказва в Космоса за планетата Земя, за нейното природно, духовно и културно наследство. Подобен проект обаче не би могъл да се осъществи, ако не бъде открит и изследван изчезналия Стар свят, който според библията получил заслужено възмездие, а според Платон бил величан като Атлантида. Историята на глобалното световно наследство е немислима без Атлантида. В хода на проучванията се стига до... нейното ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
В това издание са включени разкази на Йордан Йовков от поредиците Вечери в Антимовския хан, Женско сърце и Ако можеха да говорят."Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш." Из Албена Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков . ... |
|
Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков . ... |
|
След пътеписа От Рио до Кейптаун (2017) и романите Кацането (2019), Лабиринт (2021) и Пазителят и кобрата (2023) Йордан Колев се завръща към любимото си занимание - разказите."Преди години в списание Съвременник получих няколко разказа. Името на техния създател не ми говореше нищо, но ме удивиха със своята дълбочина, с интересния сюжет и вложените в тях мисли. Оказа се, че ги е написал пилотът на Боинг и Еърбъс Йордан Колев , трудната професия на който го беше запратила във Виетнам, а после на екзотичния остров Мавриций. Последваха неговите романи Кацането и две части от трилогията Хилядолетната битка - Лабиринт ... |
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев , създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
В литературата ни има автори, без които националната ни културна идентичност би била немислима. Сред тях са Иван Вазов , Алеко Константинов , Елин Пелин . И, разбира се, Йордан Йовков . Разкази като Йовковите По жицата, Другоселец, Индже, Вълкадин говори с бога разкриват повече за българската душевност от хиляди страници задълбочен изследователски анализ. Представят ни пред света с най-красивите черти на човешката природа. Учат ни на смелост, честност, благородство. И от поколение на поколение пренасят съкровената светлина на любовта, съчувствието и надеждата. ... |
|
Сборникът "Ако можеха да говорят" е публикуван за първи път през 1936 г. Съдържа 22 разказа, обединени от общи герои, от единство на място и време. "Това е една книга съвсем оригинална, изцяло нова по съдържание и дух. Една книга без предходница в българската литература."Георги Цанев ... |