Превод от старогръцки Александър Ничев. ... Обикновено учителят, който успява да впечатли и да грабне вниманието на ученика си има важна роля за него и в много от бъдещите стъпки от живота му. А ако говорим за Сократ, учителят на древногръцкия философ Платон , то със сигурност можем да кажем, че е имал важна роля за житейския и творчески път на ученика си. Именно заради това в част от произведенията, които пише Платон, главен герой е Сократ. Така е и в "Държавата" – един от фундаменталните трудове на Платон и може би най-известния Сократов диалог. Смятана за първата утопична творба в историята, " ... |
|
|
50 урока за това как да направим невъзможното възможно. ... Реджина Брет е журналист в Кливланд Плейн Дийлър, най-продавания вестник в Охайо. Два пъти е номиниране за награда Пулицър в категорията есе. Автор е на бестселъра Бог никога на спи на New York Times. Историята на дебютната ѝ книга, "Бог никога не спи", започва като колонка във вестник. Когато Реджина навършва 50 години, написва 50 урока, които уцелват право в сърцето всеки, на когото животът е поднасял лимон. Сега, две години по-късно, тя ни предлага нови 50 урока, смешно-тъжни, но винаги мъдри и неподправено читателско удоволствие. "Какъв ... |
|
|
Една увлекателната биография за един медиен магнат, милиардер, обигран предприемач... и въжеиграч, дързък манипулатор и мошеник от класа. Всички тези определения важат с пълна сила за Робърт Максуел. През февруари 1991 година Робърт Максуел, медиен магнат и бивш депутат от Лейбъристката партия в Парламента на Великобритания, навлиза триумфално с яхтата си Лейди Гилейн в пристанището на Манхатън, за да приключи сделката за покупката на закъсалия Ню Йорк Дейли Нюс. На кея са се струпали тълпи от посрещачи, таксиметровите шофьори спират, за да се ръкуват с него, деца му искат автографи. Само след десет месеца Максуел ... |
|
|
"Всичко започна с един SMS. След това последваха и други... Поискани SMS-и, продължих да ги пиша. Неусетно кога и как ги превърнах в есета /така ги нарече мой близък приятел/. А аз ги нарекох "SMS-ece-TA". И да иронизирам всичко случващо се с мен, сложих и този "емотикон". Предвид сложните ми отношения с Фейсбук и всички украсителни знаци, за мен случващото си беше чиста подигравка. Вървях вече към 50-та страница. Нещата се променяха - тук-таме се появяваше и поезия. Поезия в проза - отново добави моят близък приятел - литературен критик. Там някъде във времето нещо беше чукнало сърцето ми. И ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков, Иван Гранитски и Панко Анчев . Всеки том е придружен ... |
|
|
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 - 1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина. ... Определен от критиците като "жив класик в литературата ни" с ореол на "легендарна личност", поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоционално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за ... |
|
|
В книжката ще намерите пет приказки, който ще ви изненадат и развеселят, илюстрирани от Радостина Пенева: Гарванът Атанас Лилаво цвете Принц Роналдо Таралежът Валери Щастливото джудже "...Човечето се погледнало в извора и видяло, че се е превърнало в джудже. То имало симпатично грубовато лице с розови бузи, гъста брада и рунтави вежди, под които надничали топли кафяви очи. Тялото му било силно и мускулесто, каквито обикновено са джуджетата. Обичта и красотата развалили злата магия. Човечето заживяло щастливо с другите джуджета и когато го питали за името му, то отговаряло: "Казвам се Феликс, аз съм ... |
|
|
"Камъкът е по-щастлив от дървото, дървото е по-щастливо от звяра, а човекът е по-нещастен от всички и по-добре да не се ражда. Но Мебет се беше родил...". Така започва разказът за Мебет, човек дързък, щастлив и високомерен в своето щастие. Той не познава горчилката на поражението и скръбта, но не е вкусвал и от любовта. До мига, в който е принуден от обстоятелствата да погледне в очите всички, които е обидил, предал, погубил... В тази книга няма детайли, които да са случайни, няма дума, която да не е на място. И малко по малко забравяме за екзотичния декор на тайгата, за лъковете, шейните и лова на лосове и ... |
|
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "С мълчанието разговарям" (1997), "На върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
|
От автора на международния бестселър "Човекът, който искаше да бъде щастлив" ... Представете си, че някой ви спасява живота, но срещу задължението да правите всичко, което ви нареди... за ваше добро. Притиснати от обстоятелствата, вие приемате и се оказвате въвлечен в невероятно преживяване. Вече не сте господар на живота си и въпреки това в много отношения той е по-вълнуващ отпреди! Но какви са истинските намерения на човека, намесил се в съществуването ви? Кой е той в действителност? И кои са тези загадъчни хора около него? Историята, която ни потапя във вълшебната атмосфера на едно парижко лято, ни насочва ... |
|
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
|
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
