Политически роман ... Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и не е търсена умишлено. "Колко е мрачно да си някой-и като жаба мокра- да казваш цял ден свойто име през възхитена локва." Емили Дикинсън "България има три радикални проблема: престъпници, пътища и престъпници, показващи пътя."Митко Динев ... |
|
Преди 125 години излиза късметът на София и жителите на калната шопска паланка осъмват столичани. Хора от всякакви националности се устремяват към нея и я превръщат в нов Вавилон. Градът не им харесва, но никой не го напуска без бой - пример дават князете Александър I Батенберг и Фердинанд. За дворцовите страсти и сватби, за най-колоритните софиянци, как политиката става златна мина, кои са най-прочутите любовници, чревоугодници, чудаци, самоубийци, мошеници и майтапчии се разказва в тази книга. Автентичните истории - от 1878 до 1944г. - са илюстрирани със снимки и ценни пощенски картички, подбрани от елитни частни ... |
|
Професор Петър Димитров Ангелов , д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
В тази странна романтично-приключенска история, прототип за чийто главен герой е Иван Вазов , България е изгубила Сръбско-българската война, София е обсадена от чужди войски, държавността е в развалини и на карта е заложено всичко, за което поетът, писателят и публицистът Йоан Вазев води неравна всекидневна борба като редактор на столичния Глашатай. А когато в утринта на 19 май 1887 година в столицата влиза новият австрийски градоначалник и безцеремонно започва да се разпорежда с видната софийска общественост, Вазев и неговата красива възлюбена Венера Добронравна нямат друг избор, освен да направят всичко възможно да ... |
|
"Аз превеждам старите закони на нов език, за да бъдат разбрани и изпълнени от всички." Петър Дънов В книгата са разгледани: Законът Закони за трансформациите и взаимодействието на енергиите Закони за духа и душата Закони за цялото ... |
|
Политически роман ... Тази книга можеше да носи друго заглавие - например "Митове и истини от българската история", Но нямаше да е точно, тъй като старите гърци са превърнали своята история в епос, в който никой не се съмнява - легендите и митовете за техните герои и събития са непоклатими като самата истина. Друго е с малка България, въпреки че и нашата история е на повече от 1300 години. Събирана и фалшифицирана от невежи и предубедени летописци, днес се е стигнало до там, че дори досиетата на комунистическата Държавна сигурност изглеждат по-важни и по-достоверни, сякаш сме нямали над 13 века държава. Все още ... |
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
Чудесна смесица от приключения, интригуващи факти и смях предлага тази книга, спечелила сърцата на много деца, както и наградата за най-добра детска книга в Чехия. В нея H2O не е формулата за водата, а трима приятели - Хуго, Хуберт и Офелия. Докато Хуберт се увлича от бойните изкуства, а Офелия от модния дизайн, Хуго е изобретател. Той измисля необикновен уред, наречен умалител, с който тримата се смаляват, влизат в миниатюрна подводница и по тръбите на градския водопровод се впускат в необикновени приключения. Ще се изправят и срещу върлите си неприятели - проф. Вулпес, който постоянно краде откритията на другите, и ... |
|
Тази книга стряска. Защото предизвиква статуквото. Защото разказва за света по начин, който силно се различава от традиционния. Нещата, написани тук, не ги говорят по телевизиите. Традиционните коментатори не се изразяват така. А Петър Волгин, както винаги, говори безкомпромисно. За вредата от либералните догми. За скрития дневен ред на политическите НПО-та в България. За реабилитиране ролята на държавата. За безбройните недостатъци на пазара, превърнат във фетиш. "Политически Некоректно" е призив за скъсване с клишетата на българския Преход. За необходимостта от обединение на нормалните хора срещу ... |
|
Класът на паякоподобните (Arachnida) включва 16 разреда - 6 разреда акари, един паяци (общо над 100 хиляди вида) и 9 по-малки разреда, за които повечето хора не знаят много - скорпиони, псевдоскорпиони, опилиони, палпигради, солпуги, схизомиди, уропиги, амблипиги и рицинулеи (около 14 700 известни вида). Повечето от тези "роднини на паяците" живеят в тропичните страни и имат особена биология и зоогеография. В това се състои и тяхната важност за науката и постоянно се трупат нови знания за тях. Авторът проф. д-р Петър Берон е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей при БАН. Там той е подредил ... |
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
Беседи, изнесени на Опълченска 66 в периода 1912 - 1914 г. ... "Знаете ли какво е да влезе в един дом Учителя ? Всичко става напълно променено - непрекъснато гости. Защото при него идваха от сутрин до вечер хора. Дойде някой болен, каже си мъката и Учителя даде съвет - той оздравее. Дойде друг някой, има някой труден въпрос и той пак така, в разговора, даде съвет и се оправи работата. После начинът, по който говореше Учителя, абсолютно го отличаваше от нас. Защото Учителя аз поне не го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно, принципно. И каквото да му кажеш, той така ще го обърне - пак ще го разкаже ... |