Роднините на паяците

Класът на паякоподобните (Arachnida) включва 16 разреда - 6 разреда акари, един паяци (общо над 100 хиляди вида) и 9 по-малки разреда, за които повечето хора не знаят много - скорпиони, псевдоскорпиони, опилиони, палпигради, солпуги, схизомиди, уропиги, амблипиги и рицинулеи (около 14 700 известни вида). Повечето от тези "роднини на паяците" живеят в тропичните страни и имат особена биология и зоогеография. В това се състои и тяхната важност за науката и постоянно се трупат нови знания за тях.

Авторът проф. д-р Петър Берон е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей при БАН. Там той е подредил събираните много години представители на всички тези слабо познати животни. В книгата се прави преглед на най-новата таксономия на разредите, на тяхната екология и биология, на най-отровните скорпиони и на митовете и поверията за тях. Проследени са изследванията върху тези животни в България, изработени са карти на ареалите на много семейства. Представени са и някои от най-заслужилите арахнолози, за да бъдат пример за студенти или други любознателни хора. Книгата е богато илюстрирана и снабдена с най-важната литература.

Петър Берон завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ Св. Климент Охридски. До 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към БАН. Специализации по биоспелеология във Франция и паразитология в Прага. От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. Доктор е на биологическите науки от 1975. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция Зоология в Националния природонаучен музей при БАН. Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и други. От 1993 до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Преподавал е зоогеография в Биологическия факултет на СУ Св. Климент Охридски и акарология в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Изследванията на ст.н.с., д-р Петър Берон са най-често насочени към пещерната фауна, фауната (предимно акари) на високите планини в света, към прилепите и технитеектопаразити, към историята на зоологията. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.

Д-р Петър Берон е една от най-значимите фигури в съвременната българска наука, световнопризнат зоолог, биоспелеолог и изследовател на фауната на високите планини. Роден в София през 1940 г., той посвещава близо половин век на работа в Института по зоология и Националния природонаучен музей при БАН, като в продължение на единадесет години е негов директор. Неговият академичен път е белязан от специализации във Франция и лидерски позиции в международни структури – бил е председател на Балканския спелеологичен съюз и член на Бюрото на Световния съюз по спелеология. Като учен с енциклопедични познания, той е преподавал зоогеография и акарология, оставяйки след себе си десетки монографии и стотици научни трудове.

Професионалният път на д-р Берон е низ от забележителни експедиции в Куба, Китай, Виетнам, Индонезия, Хималаите, Африка и Южна Америка. Той е откривател и описател на множество нови за науката видове пещерни и високопланински животни, което го утвърждава като един от най-авторитетните акаролози и изследователи на Стария свят. В каталога на издателство „Изток-Запад“ д-р Берон присъства като майстор на документалния и научнопопулярния разказ, успявайки да превърне научните наблюдения в завладяваща хроника на човешкото откривателство. Неговите книги съчетават прецизността на изследователя с вдъхновението на пътешественика, превръщайки се в прозорец към малко познатите кътчета на планетата.

Днес д-р Петър Берон остава стожер на българската естествена история, вдъхновявайки нови поколения изследователи да търсят истината отвъд границите на известното. Неговото присъствие в каталога на „Изток-Запад“ е гаранция за научна автентичност и интелектуална дълбочина, съхранявайки за читателите приноса на един от най-големите български пътешественици на нашето време.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Предговор. Мястото на паякоподобните (Arachnida) в животинското царство
Строители на арахнологията
Разредите на клас Arachnida

• Палпигради (Palpigradi)
• Рицинулеи (Ricinulei)
• Схизомиди (Schizomida)
• Амблипиги (Amblypygi)
• Уропиги (Thelyphonida или Uropygi)
• Скорпиони (Scorpiones)
• Солпуги (Solifugae, Solifugi, Solpugida)
• Сенокосци (Opiliones)
• Псевдоскорпиони (Pseudoscorpiones)

Как са направени
Как живеят
Колко дълго живеят
Кой къде живее

• Обитатели на тропичните гори
• Из нашенските гори и поля
• Обитателите на пустините и сухите степи
• Медитеранските ландшафти и техните обитатели
• Пещерните паякоподобни
• Европейските
• Африканските
• Северноамериканските
• Карибските острови
• Мексико, Гватемала и Белиз
• Южноамериканските
• Азиатските
• Австралийските
• Жителите на високите планини
• Живот в пещерите при различните разреди

География на паякоподобните

• Обитателите на Южна Америка
• Обитателите на Централна Америка
• Обитателите на Северна Америка
• Обитателите на Австралия
• Островните
• Най-северните
• Най-южните
• Как са се разселвали

Разни чудесии

• Най-едрите
• Най-дребните
• Отровните
• Реликти и ендемити
• Реликти и реликтност
• Загадките - мними и истински
• Митове за скорпионите
• Митове за солпугите

Българските роднини на паяците
Литература