Далечно топло лято на бреговете на Балтийско море. Бени Гудман и Рей Чарлз са на мода, по улиците свири латерна, все още се плаща с марки, а когато учителката по английски застава пред зрелостниците от гимназия Лесинг, всички са на крака и я поздравяват с Good morning, Mrs. Petersen. Как разцъфва любовта между Стела и Кристиан, как страстта и реалността се сблъскват и как ненадейно всичко свършва... Или може би не? Как любовта става безсмъртна именно в смъртта? Това са темите, в които се потапя Зигфрид Ленц с финес и майсторско умение. Творчеството на Зигфрид Ленц е удостоено с редица отличия, между които литературните ... |
|
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
|
С поредната си стихосбирка Радосвета Миркова доразвива и доизгражда своя поетичен свят, населен с пастелна мекота, горчива житейска безкомпромисност и женски бунт да извоюване на съвършенството в отношенията между хората. Поетесата знае цената, както на мълчанието, така и на родените от него думи и затова всяко нейно стихотворение е и подарък, и повод за размисъл у читателя. ... |
|
|
"Само тя знае какво се е случило. Само аз мога да я накарам да говори." Алисия Беренсън е открита до простреляното тяло на съпруга си. Всички улики сочат, че го е застреляла. А тя потъва в мълчание. Отказва да говори дори когато я признават за виновна и я осъждат. Алисия никога повече не проговаря. Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве. Воден от собствените си подбуди, той се впуска в търсене на истината, която заплашва да го ... |
|
|
Съставители: Вяра Ангелова, Мария Нейкова , Жана Попова. ... "Текстовете в сборника не могат да бъдат обобщение за това как приятелите и колегите виждат Снежана Попова. Те са опит да опишем областите, в които тя има своите приноси в развитието на науката. Не кръстосваме живота й на интелектуалец, учен, мислител, преводач, обществена фигура, преподавател, колега. Текстовете са само жестове, с които се опитваме да поздравим една от личностите, посветили се на радиото с преданост и обич. Медията на мислещите хора, на онези, които не заключват въображението си между копчетата на дистанционното управление, а търсят." ... |
|
|
Втора част на най-великата трилърова поредица на всички времена, в която Ханибъл Лектър се освобождава! Садистичен сериен убиец, наричан Бъфало Бил, похищава жени, а безжизнените им тела са намирани в различни щати. Младата Кларис Старлинг, която се обучава в академията на ФБР, получава неочаквана задача от началника на Отдела по поведенческа психология Джак Крофорд - да интервюира в затвора най-опасния жив човек на планетата: доктор Ханибал Лектър. Надеждата е той да съдейства за залавянето на убиеца психопат и в замяна на това да получи облекчаване на свръхстрогия режим. Но кой може да си играе с гениалния Ханибал ... |
|
|
Дзен притчи и приказки от Далечния Изток. Има една притча, в която се разказва за четирима Дзен ученици, които дали обет за мълчание. В течение на първия ден те мълчали без затруднения, но с настъпването на нощта лампите в залата започнали дразнещо да бръмчат. Първият ученик се обърнал към втория: – Не можеш ли да ги поправиш? – Нали щяхме да мълчим? - отговорил му той. – Глупаци, защо шумите? - гневно запитал третият. – Единствено аз мълча - отбелязал четвъртият. Тази кратка история съвсем точно показва какво се случва в главите на хората. В днешно време все по-рядко обуздаваме динамиката на своите мисли и успяваме да ... |
|
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
|
"В "есенната тишина" Светозар Аврамов отговорно "поставя" знаците на своето "пътуване" през земното пространство. И смело застава пред читателите не само за да ги направи съпричастни на това пътуване, но и за да се огледа в тяхната интелигентна чувствителност, за да свери самооценката си с тяхната, за да утвърди словото като форма на живот." Ангелина Бакалова Светозар Аврамов е софийски поет и публицист. Негови стихове са включени в редица поетични антологии, автор е на стихосбирките "Надеждата, че сънуваме" (1992), "Светлинен брод" (1994), "Възкръсващ ... |
|
|
Търсих Древността в полъха дълбоко на срещата си с теб. Изпратих шепот нов наоколо, да те намеря в някой век. Бъди ти Радост! Ти бъди! Безкрай блаженство без остатък. ... |
