Исторически роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Романът "Пурпур" е посветен на големия византийски философ Михаил Псел - изтъкнат държавник, енциклопедист, духовник, учен, живял в залеза на империята. Може ли блясъкът на пурпура - властта - да затъмни блясъка на интелекта и таланта, а властолюбието да разгради човешката личност, да я превърне едновременно в жертва и палач, каквато е съдбата на Псел... Универсалните измерения на личността му са актуално свързани с нашето съвремие - загиването на духовното, на идеалите и хуманността ... |
|
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
|
"Физика на живата материя" е ново понятие във физичната терминология. По-старо и утвърдено е понятието "биофизика". Но биофизиката от гледна точка на номенклатурата на научните специалности обикновено се разглежда като част от биологията, която прилага физични принципи, методи, модели и подходи при изследването на явлението живот. Алтернативната гледна точка на физиката е, че живата материя е специален вид кондензирано състояние на материята, което е високоорганизирано, самоорганизира се, самоподдържа се и се самовъзпроизвежда. Живата материя от обща физична гледна точка спада към един особен тип ... |
|
|
Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
|
Една от неразкритите и до днес загадки на Втората световна война е полетът на заместника на Адолф Хитлер Рудолф Хес до Англия в навечерието на германската инвазия срещу СССР. Напълно логично звучи версията, че целта на полета е сключването на сепаративен мир между Германия и Обединеното кралство. Великобритания засекретява материалите по случая за рекордния срок от 100 г. - до 10 май 2041 г. Хес официално е обявен за луд в Третия райх, а загадъчната му смърт в затвора Шпандау в Берлин на 17 август 1987 г. настъпва малко преди договореното му освобождаване и след изявлението му, че ще разкрие подробности относно своята ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев . Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в ... |
|
|
Подпоручик Ромашов се посвещава на армията, за да стане герой, но съдбата го захвърля в малко затънтено градче с "ужаса и скуката на военния живот". Не му е съдено да стане герой във война, но затова пък става герой в любовта, попадайки в плен на несподелената си страст към една хищна и студена "фатална жена". Дългът на офицера, кариерата, бъдещето, дори самият живот са поставени на карта, когато става дума за честта на жената. Изходът от всичко това е един - дуел. Романтичното преклонение и рицарското отношение към жената, готовността да загине в името на любимата, възпяването на красотата на най- ... |
|
|
В началото на XVІІІ век една огромна държава започва своя път към величието, път, който ще повлече друга велика държава към пропастта. С Великата северна война (1700 - 1721 г.) трябва веднъж завинаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Но най-вече кралят на Швеция Карл ХІІ и царят на Русия Петър І. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба, са безпрецедентни. ... |
|
|
"Тази книга се посвещава на всички лица, които ще проправят път за изграждане на холистично общество." ... Как да живеем в хармония с планетата и един с друг? Кой е най-добрият начин да посрещнем глобалните предизвикателства на утрешния ден? Философи, политолози, световни лидери и много други хора търсят отговори на тези толкова важни въпроси. Всяко поколение формулира своите идеи, има своите надежди и търси следващата стъпка към изграждане на по-справедлив обществен ред. Според автора на тази книга общество, което прилага холистичния модел, ще намери пътя към мира и общото благоденствие! Всеки социален проблем ... |
|
|
Сборникът "За живота на света" е посветен на тайнствата в Православната църква. Написана на един дъх, по думите на автора, книгата грабва със своя ярък и достъпен език и особено с любовта към православното богослужение, което според отец Шмеман е и самият живот на Църквата. Църквата не е общество за бягство - заедно или поотделно - от този свят, за да бъде вкусено мистичното блаженство на вечността. Причастяването не е "мистично преживяване": ние пием от чашата на Христос, който е отдал Своя живот на света. Хлябът на дискоса и и виното в потира за са нас спомен за въплъщението на Божия Син, за кръста ... |
|
|
"Камъкът е по-щастлив от дървото, дървото е по-щастливо от звяра, а човекът е по-нещастен от всички и по-добре да не се ражда. Но Мебет се беше родил...". Така започва разказът за Мебет, човек дързък, щастлив и високомерен в своето щастие. Той не познава горчилката на поражението и скръбта, но не е вкусвал и от любовта. До мига, в който е принуден от обстоятелствата да погледне в очите всички, които е обидил, предал, погубил... В тази книга няма детайли, които да са случайни, няма дума, която да не е на място. И малко по малко забравяме за екзотичния декор на тайгата, за лъковете, шейните и лова на лосове и ... |
|
|
"Дюма е титан! Дюма е нов Прометей!" Ламартин ... |
