Текстът като социално действие

Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие?

Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е пасивен процес, а е активно взаимодействие между две съзнания, без което литературният текст не може да получи смисъл. Това също вече е известна истина. Не е съвсем ясно обаче как точно протича споменатото взаимодействие между човешките съзнания. Затова литературната наука от последните десетилетия усилено работи, за да създаде методологията на този нов подход, а и да предложи нови интерпретационни процедури, след прилагането на които познати до болка творби разкриват неподозиран до този момент смисъл.

Текстовете, събрани в тази книга, се опитват да отговорят на някои от поставените от новото развитие на литературознанието въпроси. Но също така и да предложат нови интерпретации на знакови творби от българската литература, които да преодолеят установените критически клишета и да преосмислят художествените им послания.

Александър Панов е роден през 1953 година в Перник. Завършва българска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски и аспирантура в Института за литература при БАН. Доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН. Научните му интереси са свързани с теорията на литературата, историческата поетика, литературната антропология, жанровата теория, поетиката на българската литература и проблемите на литературното образование в училище. Автор е на книгите: Теория на литературата (1997 и 2000); Културни проблеми на българското литературно развитие (1998); Изкуството да пишем - в съавторство с В. Стефанов (2004); Художествена система на Ботевата поезия (2012); Песни и стихотворения от Христо Ботев - структура, основни сюжети и символични образи (2012); Литературният образ извън пространството на книгата (2013); както и на множество учебници и учебни помагала по литература и по български език за средните училища.

Боян Пенев
София 1113, ул. Шипченски проход 52 бл. 17 ет. 9
ilitizda@yahoo.com

Предговор
Традиционно vs. Модерно. Конфликти и колаборации

• Рециклиране на архаични културни модели за реализиране на модерни цели
• Повторението като проблем на културата
• Мотивът немили-недраги в българската литература от последната четвърт на XIX в.
• Необходимостта на героизма или от "нехрани-майка излезе" до "да каже нявга народът"
• Казусът Хайдути
• Легендата като инструмент за превръщане на въображаемата общност в споделена. Случаят Паисий
• От "Пием, пеем буйни песни" през "пиянството на един народ" и "те пият и пеят" до "щом се пее и се пие"
• Казусът Индже
• Човекът - субект на собствената си съдба или предмет за употреба

Етюди по жанрова теория

• Дръжте ми дискурса - четвърт век по-късно
• Към въпроса за перформативността на лирическия дискурс и типологията на лирическите жанрове
• На прощаване в типологията на лирическите жанрове
• Волунтата в поезията на Никола Вапцаров
• Гераците като образцова повест
• Албена - жанр и наративна структура
• Жанрови парадигми в Балада за Георг Хених
• Теорията за антракта и съвременната наратология
• Драматургията на Станислав Стратиев и наследството на commedia dell'arte