Мария Цакова е родена в Банско, от 1989 година живее в САЩ. Завършила е българска филология, има и две американски магистратури. В България е работила в Музейния комплекс в Банско и в Благоевград като редактор в "Енциклопедия Пирински край". Първото ѝ работно място в САЩ е в редакцията на в. "Македонска трибуна" - издание на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. От двадесет години е преподавател по английски език, професор е в Ivy Tech Community College в гр. Форт Уейн, щата Индиана. Мария Цакова пише стиховете си на английски език. Приобщаването ѝ към модерната и ... |
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
Бизнес етиката е едно от понятията, с които вече твърде много сме свикнали и приемаме по навик. Житейската му употреба често е във връзка с критични констатации, установяващи липсата на такава етика в ежедневието. Очевидно е, че всички знаят за какво става дума, защото за да се установява липсата на нещо, със сигурност трябва да има яснота какво точно представлява то. Заедно с това са обичайни и твърденията, че съществуването на бизнес етиката е изпълнено с противоречия и проблеми, стигащи до оспорване, негативизъм, отричане. Това поражда съмнения и критичност, предизвикващи философския интерес. Същевременно големият ... |
|
В цялата история на човечеството винаги са управлявали богати малцинства, наричани по различен начин в конкретни исторически епохи. В Древна Гърция това са олигарси и аристократи, в Средновековието - феодали и папи, в епохата на Ренесанса - богати и знатни патриции, сеньори, през различните стадии на капитализма - капиталистическа или управляваща класа, елити, влиятелни делови среди, финансови кръгове и пр. Днес в началото на XXI век се е оформила една глобална олигархия, обозначавана с фразата за 1% от световното население - мултимилиардери, влияещи върху съдбата на човечеството в условията на глобален неолиберален ... |
|
В книгата се разглеждат въпросите същността и категориите права, сродни на авторските, за тяхната уредба в международните договори, в европейските директиви и в националното законодателство. Книгата е изцяло посветена на една от категориите сродни права - тези на артистите изпълнители. В този смисъл тя представлява самостоятелно изследване, макар за нейното разбиране да са полезни известни познания в областта на авторското право и сродните му права. Книгата е замислена в полза на познаването на правата на артистите изпълнители върху техните изпълнения и на възможностите за управление а тези права. С риск да прозвучи ... |
|
"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
Дорика Цачева е родена в Ловеч. Завършва Държавния библиотекарски институт, а по-късно - магистратура във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Библиография и библиотекознание". От 1992 г. работи като главен експерт в библиотеката на Министерството на външните работи, а от 2007 г. до 2010 г. е на задгранична работа като експертен сътрудник в Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена. Понастоящем е главен експерт в дирекция "Европейски държави" в МВнР. Дорика Цачева започва да пише поезия още като ученичка. Нейни стихове ... |
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
И нейното отражение върху развитието на пристанищата и морските структури. ... Глобализацията и бързите темпове на нарастване на световната икономика са основните движещи сили в съвременната нефтена и газова индустрия. Близо една трета от общото количество товари, превозени по море, се пада на товарите, превозени с танкери. Големите агенции за проучване предвиждат в периода 2018 - 2023 година световната търговията по море да запази своя годишен темп на растеж от 3.8%. За да отговорят на промените на пазара и нарастващото търсене на енергийни източници, нефтените и газовите компании са се насочили към рационализиране на ... |
|
Едно увлекателно четиво за преживяното, изградено през философската призма и гражданска позиция на автора. Той излиза от контекста на автобиографичност и дава една по-широка панорама на поредица от събития на съвременността. Изданието включва и придружаващ снимков материал. Проф. д-р Христо Цеков е роден в гр. Варна на 14.04.1940 г. Видният варненски лекар овладява тежките специалности вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, кардиология и ревматология. Работи като участъков лекар в Каспичан, квартален лекар в Окръжна поликлиника - Варна, корабен лекар на най-големия в историята ни пътнически кораб Варна. Ръководи ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |