Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази ... |
|
|
"България уверено навлиза в технологичния XXI век, догонва и се равнява с модерния свят. Но това не променя съществено българската душевност и манталитет, което ни прави различни и откроява идентичността ни. Именно поради тази причина сме неразбираеми и странни, невинаги с изискани обноски и стил, но респектиращи с познания, амбиция, гордост и чар. Целта, която си поставих, беше да привлека вниманието преди всичко върху някои вредни черти от българския национален характер. Искрено се надявам всички заедно да извлечем поука от историческите реалности и духовно пречистени да вървим се по-уверени напред, защото вярвам в ... |
|
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
|
|
Очерци за Рилското подвижничество и благочестие според летописи и исторически документи. ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
|
Романът "Не се влюбвай привечер" носи всички белези на произведение от криминалния жанр - напрегнато повествование, усложнена интрига която задържа вниманието на читателя, неочаквана развръзка: едно на пръв поглед "излишно" убийство, кражби на икони, интересни съдби - ето с какво се сблъсква в първото си самостоятелно разследване лейтенант Младен Демирев. Авторът не надарява героя си с никакви изключителни качества. Пред нас е един от тези млади криминалисти, които енергично, изобретателно и съвестно си вършат работата. ... |
|
|
"Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че "знам" е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в "предзнаенето" това "пред" обикновено тихо води към "предразсъдък", а не към познание." "Янус" е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от "познати" текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него - като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус." ... |
|
|
"Следващите страници са естествено продължение на излязлата през 2011 г. моя книга "Размисли за българския национален характер". Идеята да напиша тези редове дойде след една разходка с мой приятел в центъра на София. В онези дни там кипеше строителна и ремонтна дейност в продължение на месеци и години. Бяхме решили да видим докъде е стигнала работата, след което да напазаруваме на Женския пазар. Останах впечатлен от мащабното строителство, разкритото културно-историческо наследство и чисто нашенските неуредици, които опират преди всичко до манталитета, гражданската ни немара и апатия. За пореден път се ... |
|
|
"Написах следващите редове за родното ми село Чеканец с ясното съзнание, че няма да мога да обхвана всичко, защото е невъзможно, а и не е необходимо. Преди мен много хора са писали, рисували, снимали, благославяли и пели песни за този притулен и сякаш забравен от света малък земен рай. Добре, че Бурелската покрайнина е запазила автентичен своя бит, традиции и обичаи, за да се насладим напълно и да попиваме жадно и от сърце завещаното ни духовно наследство. Опитах се да предам чеканските послания за тежката, но героична съдба на гордите планинци. Исках и вие да се докоснете до житейските мъдрости и поуки, които ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Основна цел на авторите при разработването на учебника е представянето на съвременното развитие и постиженията на екологията и опазването на околната среда по такъв начин, че усвояването на биологичните знания да мотивира всеки един читател да вникне в смисъла на екологичното възпитание и да го убеди в огромното значение на личния принос на всеки човек за опазването на планетата. Важен акцент в разработването на темите е разкриването на необходимостта от комплексен научен, технологичен и практически подход при решаването на екологични проблеми. Отделено е място на ... |
|
|
"Първото нещо което виждаме, когато влезем в храма, обикновено са стенописите и иконите. Но много рядко се вглеждаме в иконостаса и орнаментите му, в цялостната дърворезбена украса. Тя символизира небесния свят, в който майсторите-марангози са вградили приказни птици, лами, змии, дракони, еднорози, сфинксове... Какво означават символите в религиозната дърворезба, какво познание е закодирано в тях? За разгадания код на българските иконостаси и за тайните символи в тяхната задължителна украса е тази книга." Румен Леонидов Дърворезбата е най-непознатият елемент от светата троица на изкуствата, оформящи ... |
