Новогодишни беседи от Петър Дънов , събрани в книгата Послания на числата. ... |
|
Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Негов обект са сезонната ритмичност на поредните раждания в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и съотнасянето им с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона – земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските ... |
|
"Някои думи са много повече от низ от букви върху лист хартия... Притежават форма и плътност. Приличат на куршуми със заряд от чиста енергия..." Пип Уилямс Останала без майка, но изтъкана от любопитство, Есме прекарва детството си скрита под работната маса на баща си в Скрипториума - мястото, където екип от всеотдайни лексикографи създава известния в цял свят Оксфордски речник. Един ден обаче листче със забравена дума полита във въздуха и пада в краката на детето. Непозната е, но звучи красиво: неволница. За Есме тя е истинско съкровище, ето защо решава да я спаси заедно с всички изгубени или отхвърлени от ... |
|
"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
Настоящата книга представлява първото по рода си цялостно научно проучване за историята на тютюна в българското пространство през XVII - XIX в., плод на дългогодишна издирвателска и изследователска работа. Изследването се основава главно на автентичен изворов материал от османотурски и български произход, на пътеписна и мемоарна литература, на сведения от възрожденския периодичен печат, на авторитетни постижения в историографията. Разгледани и обстойно анализирани са различни аспекти от стопанската, социалната и културната история на тютюна в българските земи. Засегнати са редица въпроси, свързани с проникването и ... |
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
"Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че "знам" е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в "предзнаенето" това "пред" обикновено тихо води към "предразсъдък", а не към познание." "Янус" е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от "познати" текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него - като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус." ... |
|
"Идеята да се напише история на Варна през изминалите десетилетия е подхващана многократно, приемана е много пъти с ентусиазъм, но също толкова пъти не е споделяна и осъществявана. Създавани са различни екипи и колективи от специалисти в области от праисторията до нашето съвремие. Те се разпадаха по правило още при обсъждането на плановете за работата, най-често поради разногласия между отделните специалисти или поради невинаги обективната оценка на възможностите. Като отчита голямото предизвикателство, настоящото издание, като първо по рода си, поема всички рискове и отговорности да бъде подложено на строг и ... |
|
Съставител: Нийл Дъглас-Клоц. ... Халил Джубран е един от най-необикновените мъдреци на 20. век, поет на съвършената любов, чиито проникновени и мъдри думи вдъхновяват хората и до ден днешен. Афоризмите, притчите и изящната му поезия за любовта са добре познати на читателите. Те засягат широка гама от човешки взаимоотношения - страст, желание, идеализирана любов, справедливост, приятелство. "В градините на любовта" е първата от колекцията от четири книги на ИК "Кръгозор", които дават нов, свеж поглед към думите и мъдростта на Халил Джубран. В това издание са подбрани както известни фрази на Джубран ... |
|
Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския университет Св. Климент Охридски , а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в Хоризонт, е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала. Той продължава да обикаля като репортер все по-обезлюдяващите села, защото е възприел като своя мисия съхраняването на тяхната памет, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. И в тази, както и в ... |
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |