Във втория том са включени разказите от "Всеки ден не е петък" и "Сладки и горчиви". ... Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 Юни 1932 година. Завършва Юридическия факултет на "Софийския държавен университет", през 1955 година. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в "Българската национална телевизия", продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и ... |
|
|
Бъди отново моя ти... както бе през май преди... Жулиен Азуле е обещаващ автор на развлекателни романи, вече получил първата си награда и договор, който му обезпечава живота за години наред. Но ненадейното заболяване на любимата му жена Елен и бързата ѝ смърт го лишават от всякакво вдъхновение и воля за живот. Подобно на Орфей, той всеки ден отива на гроба ѝ и в мъката си вярва, че някакво чудо може да я изведе от царството на мъртвите. Но дали самият той не се нуждае от извеждане на светло? Писмата, които пише до жена си в изпълнение на последната ѝ воля и които поставя в тайно шкафче в надгробния ... |
|
|
"...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор ... |
|
|
Розали Лоран отваря книжарница, в която освен другите красиви предмети продава и собственоръчно нарисувани "картички с пожелания". Нейните собствени желания обаче остават несбъднати. На всеки неин рожден ден от Айфеловата кула политат бутикови картички със съкровено желание. Напразно. В живота на Розали настъпва рязък обрат, когато в магазина ѝ нахлува възрастен господин и се препъва в статива с картички. В суматохата тя не разпознава в лицето на начумерения посетител прочутия автор на детски книжки Макс Марше. Когато той ѝ предлага да илюстрира последната му книжка, Розали възторжено приема. " ... |
|
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... След "Употребата на света" (2004) българският читател има възможността да се докосне до още едно от произведенията на издавания в цял свят швейцарец Никола Бувие (1929-1998), "пътешественик от рядка порода", провъзгласен за предводител на цяло поколение писатели пътешественици. Запитан "Можеш ли да разбереш Япония, без да си роден там?", Бувие отговаря кратко и без колебание: "Несъмнено. Въпрос на ангажираност и съпричастност." Навярно затова той съумява да поднесе безценни мисли, мигове, прозрения, сякаш рони бисери. И до нас достига мъдростта на дзен, ... |
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
|
Емблема идва от гръцка дума, значеща мозайка или парче от сглобяема мебел. Тя дава име на обособен жанр в литературата на Западна Европа, който днес читателят едва помни, но който представлява едно от най-успешните печатни начинания на френския, италианския и немския Ренесанс. Баща на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492 - 1550), учител на реформатора Жан Калвин (1509 - 1564). Емблемата е вид ребус. Тя има способността да разговаря чрез неща, както и да описва чрез звуци. Нейното сътворяване отговаря на поетичния идеал на Хораций, споделян и дори въздиган в култ от мнозина хуманисти и артисти на Ренесанса. В ... |
|
|
Когато прекрасната ви червена чанта политне от някой венециански мост към гондола с японски туристи, не бързайте да се отчайвате - това може да е началото на романтична любов. Така се случва и с младата университетска асистентка Нели, която презглава напуска Париж и отива да лекува разбитото си сърце в зимна Венеция. Някъде там тя се надява да намери и следи от миналото на баба си, защото в Париж, през замрежения си от сълзи поглед, се е натъкнала на една нейна книга със загадъчно посвещение от тайнствен непознат. "Любовта побеждава всичко" - пише на бабината книга, гравирано е на бабиния пръстен и е било ... |
|
|
От авторката на бестселъра "Всичко, всичко". ... Тя е реалист, той - мечтател. Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства. Той вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг. Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. ... |
|
|
"Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой: ?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото "препъва" нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща ... |
|
|
Историята, която ще ви разкажа, започва с една усмивка. И свършва в един ресторант с многообещаващото име "Времето на зрелите череши", намиращ се в Сен Жермен-де-Пре, където бие сърцето на Париж... Една книга и тайнственият ѝ автор. Една красива готвачка и нейното ресторантче. Никола Баро ни сервира най-очарователния любовен роман на годината. Никола Баро е роден през 1980 г. в Париж. Следва романска филология и история в "Сорбоната". Работи в книжарница на Левия бряг на Сена. Автор е на други два романа, пожънали огромен успех в Германия - "Жената на моя живот" и "Ще ме намериш ... |
