"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
Еднотомната монография "География на България"; дело на голям авторски колектив, представя най-новите постижения в областта на отделните физикогеографски (геоморфология, климатология, хидрология, ландшафтознание, геоекология) и икономгеографски направления (география на населението, селищата, стопанството, инфраструктурата, туризма), както и в областта на сродни на географията природни и обществени науки (геология, инженерна хидрология, ботаника, зоология, демография, социология и др.) Съдържанието на монографичния труд е структуриран в две части - "Физическа география" и "Социално-икономическа ... |
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на "патриарха" на българската литература - приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции. И в това сравнение има нещо много вярно. И Вазов , и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот& ... |
|
Лятна отпуска. Почивка. Подготовка за морето. Двамата сме със жена ми, само двама, без детето. Колко ли багаж е нужен? - бански, джапанки, гащета, две-три блузи, плажно масло... и летим със самолета. Огнян Герджиков Една неочаквана книга от известния български политик и юрист Огнян Герджиков. Хумористична поема с цветни колажи-илюстрации от известния български художник Симеон Спиридонов. ... |
|
Какво би направил, за да спечелиш истинската любов? ... "Някога хората са вярвали, че Луната има човешко лице. Тази вълшебна приказка показва, че Луната има и сърце." Юлия Спиридонова - детски писател Рино Алаймо е карикатурист, илюстратор и работи във филмовата индустрия. "Момчето, което обичаше Луната" е първата му книга, адаптирана от едноименния му късометражен филм, който е носител на множество международни награди. Рино Алаймо е завършил история на изкуството в университета в Геноа и живее в Италия. ... |
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
Топ трикове и писателски тайни от експертите на Оксфорд. ... Имате дете, което обича да пише? Този наръчник е идеалният подарък! Забавни и полезни, авторските съвети в него ще пробудят писателя във всеки малчуган, който с удоволствие измисля истории. "Как да пишем страхотни истории": вдъхновява младите читатели да влязат в ролята на автори; разкрива изпитани похвати за създаване на невероятни герои и впечатляващи светове; показва в кой жанр какви думички предизвикват желания ефект; учи бъдещите писатели да сътворяват книги, които ще вълнуват не само родители и приятели, но и световната читателска аудитория. ... |
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина" е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова , ... |
|
Швейцарски приказки. ... Едит Монтел - авторката на книгата "Жабата с червеното герданче" е професионален разказвач на приказки. Представя Швейцария на много фестивали за приказки от цял свят и участва в различни радио и телевизионни предавания във френска Швейцария. Член е на дружеството за френска митология и на Съюза на писателите на Швейцария. Приказките в сборника "Жабата с червеното герданче", подбрани от Мария Далчева и преводачките Добринка Савова-Габровска и Юлия Юрукова, за първи път запознават българските читатели с най-популярните швейцарски приказки от френската част на Швейцария. Книгата ... |
|
Съставител: Светлозар Желев . ... "Любовта за напреднали е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях - зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, ... |
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |