"Тази книга е за езика. "Лошото момче" на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница." Божидар ... |
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
"Кое може да съществува завинаги? Кой е този, когото разпознаваш като своята вечност? Има ли непреходни неща? "Завинаги ти" не е просто роман, той е път, по който достигнах до търсени и важни за мен отговори на въпросите, задавани ми от живота. Този роман всъщност разглежда проблема за вечността, символично представен от безкрайността на думата "завинаги". Изживявайки себе си и обичайки другия, това е пътят, по който можем да открием сами за себе си така важните за всеки от нас отговори - че най-важното нещо в този живот е да имаш кого да обичаш и кой да обича теб. Всичко останало е преходност и ... |
|
"Човешкото сърце е крехко като стъкло и силно като диамант. Сърце, отразяващо света в огледалната си повърхност и пречупващо го през призмата на личния поглед. Ударите му са изящен стъклопис от думи, чувствата дълбаят сложна плетеница от чупливи изречения, написани на езика на любовта. Такава е поезията на Ивайло Бисеров в дебютната му стихосбирка "Стъклено Сърце". Крехка и силна, чувствена и експанзивна. По младежки наивна, но и дълбока с мъдростта си. Понякога счупваща сърцето ти на парченца само за да ги събереш и да го залепиш отново, по-силно отпреди. А друг път - сияеща като скъпоценен камък, който ... |
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова , ... |
|
"Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните "Сюжети" са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка ... |
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова , редактор "Пунктуацията вътре ... |
|
"Признавам си, помислих си, че е твърде смело Светлана Любомирска да заяви своето писателско присъствие директно с роман. С такъв респект съм пред добрата проза, че не бих посегнала - освен като почтен читател. И точно като такъв потеглих на първо четене. Фактът, че никъде не въздъхнах от досада, че не сложих етикет - кримка ли е или любовна история, че не срещнах недостоверни образи и до последно бях в напрежение кой е убиецът вече ме прави почитател на прозата на Светлана. Да, има го всичко това в тези страници, криминалният момент, който те държи заинтригуван, но не можеш да прескочиш на финала, за да разбереш ... |
|
Тъмната страна на човешката душа пази тайни, които не искаме никой да знае. Познаваме ли наистина хората? Какво се крие зад усмивката на лицето им, зад красивата фасада на съседската къща?"Веска Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни. В Продавачът на илюзии. Криминални хроники тя събира най-различни дръзки и смели персонажи - специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, ... |
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |