Франклин и имитаторът Франклин чувства, че неговото преимущество като художник на класа е подронено, когато Заю започва да копира неговата техника на рисуване. След като Франклин осъзнава, че всеки, включително и той самият използват копирането като средство за научаване, той весело признава пред Заю, че и той също е имитатор. Големият батко Франклин Франклин с радост приема ролята на големия батко, когато младата Катеричка пожелава да си играе с него и приятелите му. Франклин започва да се съмнява в своите способности, когато Катеричката доказва, че е факир в почти всичко. Франклин и сърдиткото Господин ... |
|
|
Провокирайки театъра: Кама Гинкас режисира изследва гения на един от най-знаменитите, обсъждани и признати от света руски режисьори - Кама Гинкас. Чрез поредица от въпроси и монолози в съавторство с театралния критик и преводач Джон Фридман Гинкас осветява динамиката на творческия процес. Без да предлагат готови формули за успех, оживените дискусии между двамата разкриват пред четящия тайните на един истински майстор на театралното изкуство. Театрали, студенти и почитатели на сценичните изкуства ще открият безценни знания за рисковете, смелостта и изискванията в театъра. Пропит с Метода на Станиславски и вдъхновен от ... |
|
|
"Преди да бъде символ, маската е била една реалност. Преди да бъде израз на едно философско, етично мислене и на познанието на една психология, тя не е била нищо повече от една реална вещ, изобретена от човека, най-напред за да облекчава неговото съществуване, после да въплъщава в себе си огромния и невидим свят, който го заобикаля. Така че маската има две измерения - едното обективно реално, "отдадено" на външния свят, на света на природата, и другото субективно, отправено към човешкото общество и интимния свят на душата. И този двойствен живот на маската, която разкрива двойствеността на човека, ... |
|
|
Запитвали ли сте се някога какъв е бил всекидневният живот на нашите прабаби и прадядовци? Как са се забавлявали? Как са общували? Водени от амбицията да разкрият повече за живота в България между двете световни войни, Сдружение "Българска история" пресъздават книгата "Домъ и общество". Това непринудено четиво, написано от инж. Лили Янакиева през 1935 г., е вероятно най-увлекателният наръчник по етикеция, на който някога сте попадали. В рамките на 168 фототипни страници ще се пренесете в свят, изпълнен с галантни дами, за които "по време на танц е некрасиво да се притискат много към кавалера си& ... |
|
|
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
Четиринадесетте театрални текста в тази книга са написани в периода 1975 - 2010. Това са монолози и диалози, изпълнявани предимно от неговата трупа "Трублейн", но също и от други световноизвестни театрални трупи. За Фабър особен обект на изследване е тялото, а основни теми са свободата на артиста, красотата, смисълът на живота, смъртта, самотата, неспиращото търсене на принадлежност и място в света. Ян Фабър утвърждава името си на международната сцена с уникалния си талант, с чистата вяра в изкуството и красотата. Театралните му текстове впечатляват с неочаквана образност, парадоксален език, категорична ... |
|
|
Свитък втори. ... "Български театър 1900-1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматически театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българския театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап на същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
|
Свитък първи. ... "Български театър. 1900 - 1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматичен театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българският театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап от същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
|
Георги Парцалев е всенароден любимец. За 32 сезона в Сатиричния театър изиграва 40 роли. Но не получава театрална награда. Нито една! Актьорът се снима в над 17 игрални филма. И отново не получава награда в България. Нито една! "Заслужил артист" става, чак когато е на 44. За "народен артист" чака цели 14 години. През последните 7 години от живота му режисьорите го забравят. Защо към този изключителен самороден талант има по-особено отношение и той често е пренебрегван? Отговора на въпросите ще намерите в тази книга. Във "Всенародният любимец" ще откриете рядко показвани снимки на актьора, а ... |
|
|
Включва епизодите: Франклин и куклената пиеса Секундомерът на Франклин Франклин се запознава с Ървин Шегите на Франклин Франклин и Сам ... |
|
|
Тази книга е сборник, съдържащ драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева , създадени между 1988 и 2024 г. Текстовете въвеждат типични теми от творчеството ѝ чрез понятия като антропосцена, клониране, литературен мултиверс. В книгата е отразено и сътрудничеството на авторката с независимата театрална сцена в България в лицето на Имърджънси театър. Книгата съдържа илюстрации - снимки от театрални представления, базирани върху творчеството на Цвета Софрониева. Червеният кръст на сцената разглежда възможностите на културата да бъде "спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към ... |
|
|
В мемоарната си книга голямата българска актриса Виолета Бахчеванова разказва за живота си и най-вече за театъра, за ролите си, за работата с много от великите български актьори и режисьори от миналия век. Съпроводена е с много снимков материал от личния архив на актрисата. Виолета Бахчеванова завършва актьорско майсторство във Витиз "Кръстьо Сарафов" през 1959 година. През сезон 1959 - 1960 г. играе в Драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас. Следващите 33 години е актриса в Народен театър "Иван Вазов". ... |
