В тази книга авторът представя своите герои, включвайки и себе си като субект, възприемащ литературата като изкупление. "Владимир Янев е сред високите литературни имена в последните няколко десетилетия. Литературен критик и историк, преподавател, поет и есеист, преразказвач на дузина литератури, писател с неочаквано и в повечето случаи провокативно мислене при посланията си. Автор е на множество книги с научни изследвания на българската литература. "Между 12 и 12" Владимир Янев е определил като "фрагментарни разказвания", очевидно липсващ жанр, но пък негов си. Янев е превъзходен разказвач на ... |
|
|
"Когато преди десетина години започнах настоящата поредица, знаех само, че революцията е война за душите и душевна борба с мигове нежност между битките, а историята на войната и мира трябва да се разказва по човешките съдби. Още не знаех как да ги вплета сред морето факти и наблюдения за времето, в което се раждаше днешна България. Сравнявайки с море, не преувеличавам. Чрез работата си опознах страната ни отблизо. Интимно. Това е думата за изминатите пътища, хилядите срещи и наученото от безброй неподправени истории. Бях щастлив и оставам дълбоко благодарен на другарите си и на всички от незабравимите години. ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Чрез "Много шум за нищо" написана през 1598 г., Шекспир се връща към структурата на народните комедии – истории с щастлив край, с доста фарсови епизоди и клоунски сцени. Около сантименталната интрига на Ариоставата поема "Орландо Фуриозо", дала повод за създаването на творбата, Шекспир е разположил толкова много комични елементи, че пиесата става истинска комедия, една от тези, които са емблема на великия комедиограф. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е ... |
|
|
""Хайдути" от Николай Хайтов ни дават нравствения и исторически мащаб, елементите на едно национално самопознание, което ни противопоставя на "мързеливата човешка правда" и въпреки многобройните горчиви примери е извор на исторически оптимизъм. Те ни приобщават към един свят на саможертва и благородство, издигат ни до най-светлите върхове на българщината и ни карат да изживяваме с патриотична гордост и въодушевление най-героичните и драматични епизоди на нашето историческо минало, за да не дадем да угасне в душите ни техният огън и да не забравяме с колко кръв и самоотричане е заплатено името & ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски , излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин , колко трагика у Есенин и Канети , колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у ... |
|
|
"Знам, че цикличността на времето е опасен капан, който спира пътя ни напред, защото ни върти в кръг от фалшиви очаквания и моментни състояния, и все пак, като гледам колко силно грее слънцето сутрин през пролетта, как всичко е зелено и колко леко се ходи без онази ужасна камара зимни дрехи, усещам как идва лятото. И хем знам, че е просто обикновен сезон, в който също могат да се случват разнообразни гнусотии, но виждам как и аз, и хората по улицата някак неусетно се поддаваме на силата на позитивното мислене и ни обзема такъв безпочвен оптимизъм, че някъде между сенките от недоспиване и бръчките от стрес, грейват ... |
|
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
|
Солисти и статисти - от Батенберг до Кобург - с поглед върху медийното им отразяване. ... С прелиминарния мир от Сан Стефано (19.02 - 03.03.1878) се слага неофициален край на четвъртата за XIX век руско-турска война. Под знамето на "освобождението на братята българи" руснаците успяват да разширят властта си към проливите и Цариград с условен успех, несъответстващ на направените инвестиции и дадените жертви. Почти притиснат от славянофилските кръгове в страната си да се впусне в тази авантюра, цар Александър II не успява да направи правилна преценка на състоянието на армията и държавните финанси. В деня на ... |
|
|
"И Поетът е с нас по всичките човешки пътища на времето. Не изостава той от своята епоха, с вятъра се движи устремено. Поетът е сред нас и прави все едно и също: посланията пренаписва с разбираеми слова. А отговора получава чрез сърдечно просветление. Не написаното, а самото нещо, взето в живината и в целостта си. Не копията, а оригиналите ще трябва той да съхранява. Написаното от поета е съобразено с протоколите." Сен-Джон Перс ... |
