Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат значение не само за сегашното, но и за бъдещото поколение. Книгата Живот и наука през моите очи съдържа важни разработки и послания, които се радват и на широко международно признание. Авторът е известен не само като един от пионерите на растителната биотехнология в България от 1967 година, но и със значимите резултати, които той постига в направленията тъканни и клетъчни култури (ин витро клонално ... |
|
"Трудно е накратко да се определят особеностите на поетическите сетива на Красимира Кацарска . Несъмнено е обаче откровеното желание на авторката да ни приобщи към своите вълнения, мисли, тревоги, възторзи с един изповеден маниер. Стиховете ѝ са наситени с атмосфера, а самосъзнанието за личното присъствие под слънцето интимно и гордо се вгражда в общия пулс на природата и света. Вниманието на авторката не е съсредоточено върху детайла на близкия предметен интериор или пейзаж, а е разтворено в мащабните пространства на градове, планини, градини, небеса и реки. Човешкото изпитание е част от изпитанията на ... |
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
"Исус обявява настъпването на Царството Божие и в края на Откровението св. Йоан го описва като град - новия Йерусалим, който той вижда да слиза от небето. Този нов Йерусалим очевидно е символичен: той е изражение на трансформациите, които хората трябва да осъществят в себе си, за да образуват заедно идеалното общество, в което всички ще живеят в братство и мир. Макар то все още да не е осъществено в света, всеки може още сега да вкуси от неговия благослов, като работи, за да се превърне той самият в такъв нов Йерусалим." Омраам Микаел Айванов ... |
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
"В късната пролет на лятото – в най-ненужния миг свобода – хвърлям думите свои на вятъра, както другите шведска- хляб по вода. И се мисля добър в умна притча, и съм пламък изправен в свещта – съвършенство, което обича ранната зима на есента." ... |
|
Не всичко свършва със смъртта - точно обратното! ... Знаехте ли, че: Наред с нашето физическо тяло притежаваме и второ - невидимо - което от край време се нарича астрално тяло, а народът го нарича душа? Смъртта на тялото не означава край на личността, а само промяна на житейските условия? Разполагаме с огромен изследователски материал и опит за процеса на смъртта от около 150 години? Са се състояли хиляди срещи и спонтанни контакти с починали хора, които са доказателство за живот след смъртта? Че милиони хора са узнали за съществуването на "другия свят" чрез личните си преживявания на прага на смъртта? ... |
|
Красимира Кацарска е родена в Благоевград. Завършила е СУ "Климент Охридски". Работи като учителка. Има 35 години педагогически стаж. Защитила е всички професионално степени. Обявена е за учител на годината през 1998 г. Тя е Художествен ръководител на литературен салон "Огнище" при читалище "Н. Вапцаров", гр. Благоевград. Носителка е на шест национални литературни награди, за литературна критика, есеистика и поезия. Автор е на 51 книги, от които десет художествени: "Южнячка", "Път", "Калейдоскоп", "Мигове", "Дъга" и др., литературоведски ... |
|
"Иван Динков бе един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той бе толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното винаги ставаше универсално и общочовешко. На литературното поле той не се състезаваше с никого, защото си имаше лично своя писта. И защото великите поети и творци се измерват и състезават само с мъртвите класици. А в чисто литературен смисъл в някои отношения той беше извън литературното състезание през втората половина на миналия век. ... |
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или ... |