Второ издание. ... "Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути. Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече - надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна ... |
|
Сборникът включва доклади от конференцията "Човекът - свободен и несвободен", проведена през ноември 2016 г. Темата, вдъхновена от изследователската нагласа на субектния подход в българската философска традиция, стана повод за диалог на различни философски възгледи, традиции и подходи в идеята за свобода. ... |
|
Забавни случки от моя живот. Любимци на публиката. ... След десет години на екран с "Клуб НЛО" и десетки роли във филми и спектакли Георги Мамалев има какво да разкаже. Дори най-големите му фенове не са чували забавните истории зад кадър, в които участват Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. В "Усмихни се, човече!" Мамалев споделя и весели случки от детството си, от училището, от казармата, дори от семейната кухня. Читателите ще научат как преди да се наложи като актьор е бил ... |
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
|
"Пътят на човека... Независимо откъде минава и колко спирки има, краят му е там, където свършват всички земни пътища. В съвременния свят на сътресения и промени ние имаме своите различни (не от камък и метал) доказателства за това кои сме, откъде сме тръгнали, през какво сме минали и докъде сме стигнали - фотографиите. Но фотографията е способна на нещо повече от това да покаже нечия лична история - тя може да разкаже историята на човека въобще. Преди почти шестдесет години Едуард Стайкън прави първия и най-мащабен досега опит да докаже това, организирайки изложбата Човешкото семейство в Музея за модерно изкуство в ... |
|
Енергийният потенциал на бъдещите фирми и на фирмите с бъдеще ... В живота на всяка култура идва време за промяна Когато моментът назрее, промяната се случва естествено. Тогава отделният човек става по-индивидуален, по-бдителен, по-съзнателен, по-интуитивен, а културата - по-уникална, по-човечна, по-извисена духовно. От какво се нуждае всяко общество, всяко предприятие, всеки мениджър, всеки сътрудник на фирма или най-общо казано - организация? От способност да просъществува! От перспектива за бъдещо развитие. Просто от бъдеще. И тъй като - по думите на поета Райнер Мария Рилке - бъдещето се разкрива дълго преди да ... |
|
Второ, допълнено издание. ... 50 години от най-значимото събитие в световната космонавтика с кратка предистория и любопитна информация за другите лунни експедиции. ... |
|
Първият случай на инспектор Барбароти от Хокан Несер - един от "големите" в скандинавското крими, носител на "Европейската награда за криминална литература". ... В малкото шведско градче Шумлинге Карл-Ерик и Росмари Хермансон очакват трите си деца и се подготвят да отпразнуват двоен юбилей: 65-годишнината на Карл-Ерик и 40-годишнината на дъщеря им Ева. Децата се прибират в бащиния дом, но всяко донася своите грижи и сякаш ги "мята" върху плещите на чувствителната Росмари. Ева винаги се е държала дистанцирано към майка си, Роберт се е сдобил с ужасяващо за всеки родител прозвище, и то в ... |