Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
|
|
|
Илюстрации от Ирина Кавалова. ... Валери Петров е автор на едни от най-обичаните детски приказки – "Бяла приказка", "Копче за сън", "Меко казано", "В лунната стая", "Пук". Те са събрани в един сборник – "Пет приказки", през 1986 г. Въпреки че всяка от тях е изпълнена с нежна доброта и вълшебство, най-популярни си остават "Меко казано" и "Копче за сън". "Но Светльо се мъчеше да заспи в своята стаичка и едва ли виждаше всичко това. Беше си взел в креватчето шестте индианеца от пластмаса и един му се беше отпечатал на бузата. Прозорецът ... |
|
|
Разлистете сезоните с приказните истории на Джудита Кампело , адаптирани на български език в прелестни рими от поетесата Мария Донева . Запознайте се с горските обитатели - смели приятели, които заедно преживяват мигове на радост, но знаят и как да се грижат един за друг. Подходящи за малки и големи, страниците, илюстрирани от прочутата художничка Ариана Чичио, ще ви запленят с ярки цветове и пъстра нежност. Идва есен и всички се радват на дъхавите гъби, златните листа и хрупкавите жълъди... всички освен таралежчето, което трябва да заспи и да пропусне игрите с приятелите си. Вместо това, решава то, ще остане будно и ... |
|
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
|
"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
|
Вече не знаем кои сме. ... Балканите са европейският регион с най-много етнически, религиозни и езикови малцинства. В повечето случаи тези хора са почти непознати. Те имат собствена, често регионално утвърдена идентичност, в повечето случаи езикът им е само говорим, но не и писмен, асимилацията им ускорява емиграцията, а с това и отказа от техния традиционен начин на живот. Дали торбешите мюсюлмани в Югозападна Македония, преминалите към исляма помаци в Североизточна Гърция и в България или арумъните християни - едва ли някой друг познава многобройните малцинства на Балканите толкова добре, колкото Цирил Щигер - ... |
|
|
"Някога, много отдавна, в Аахен решили да построят църква. Събрали пари и я почнали. Прокопали основите, изградили стените, подготвили скелета ѝ, половин година се вдигал оглушителен шум от триони, чукове, и секири. Подир шест месеца парите свършили. Обърнали се към поклонниците, сложили калаена съдина пред вратата на църквата, ала в нея попаднали само дребни монети. Какво да правят? Градският съвет се събрал, умувал, водили се разговори, споделяли се мнения, имало консултации. Работниците отказвали да се трудят и тревата, трънаците, бръшлянът и всякакви безочливи растения по руините нападнали новите камъни на ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Истинският свят на поезията е там, където картините на съзнанието и идеите са живи и осезаеми и този, който цени дълбокото потапяне в този свят, ще усети тази поезия. Поетичният свят е странен. Поетът не вижда света по начина, по който го виждат другите хора. Той го начупва и после сглобява така, че се получава нещо ново и различно. Свят-калейдоскоп. Уж е същият свят, който споделяме с поета, и същевременно е друг свят. А какво става, когато поетът започне да пише проза? Получава се същата странност и новост, ... |
|
|
Стихосбирка на български, английски и руски език: "Олтар""Altar""Алтарь" ... В Русия се завръща духовността. Бавно, мъчително, но неотклонно. Поезията като една от най-тънките струни на човешката душа, все по-често откликва на възвишения зов. Кратките изстрадани стихотворения на Александър Елизаров са озарени от светлината на едно добро и ранимо сърце, от лъчите на любовта и вярата. Поетът е достоен с творчеството му да се запознаят и българските читатели, и английско говорящите почитатели на поезия в Европа. ... |
|
|
Живели някога добър цар и мила царица, които дълги години чакали да им се роди детенце. Най-накрая съдбата ги дарила с момиченце, което те нарекли Аврора. На празничната гощавка дошли гости от близо и далеч. Всеки поднесъл своите дарове, включително и добрите орисници. Но за беда изведнъж се появила неканена злата орисница, която произнесла смъртно заклинание - когато навърши шестнадесет години, момичето ще заспи дълбок непробуден сън. И само целувката на момък, истински влюбен в нея, е способна да развали магията... Книжката е част от поредицата Приказна колекция на издателство Егмонт . Приказната колекция е една от ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
