"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
Десислава Динчева е родена в гр. София на 16.07.2000 г. Основното си образование завършва в 125 СУ "Боян Пенев", а понастоящем е ученичка в 12. клас в 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес". През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс "Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него". В 8. клас става трета в България на Националната олимпиада по испански език. В продължение на две години в Гимназията е била главен редактор на "Малък училищен вестник". Владее четири чужди езика. Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. Част е от основния състав на ... |
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ... |
|
"Преди всичко трябва да имаме предвид, че става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава. В енциклопедията на Братя Данчови има три статии, свързани с Дънов - "Петър Дънов", "Бяло братство" и "Николаевка". Това показва популярността на името му през тридесетте години на миналия век и осъзната необходимост това да се отрази."Из "Светската биография на Петър Дънов - Изгревът" от Атанас Славов - "Когато говорим за Петър Дънов". "В бъдеще, заради подобни енциклопедии, името на Петър Дънов ще остане известно, но със ... |
|
Специфичното за това издание е, че екипът на издателство Пилгрим БГ се придържа стриктно към оригинала на стенограмите на беседите на Петър Дънов без редакция или осъвременяване в текста. Великата майка е серия от беседи пред жените, държани в периода 1917 - 1932. Беседите съдържат ценни окултни упражнения и правила за живот. През 70-те и 80-те години на XX век д-р Вергилий Кръстев започва да записва спомените на учениците на Петър Дънов, тяхното документално наследство и се опитва да събере неиздаваните оригинали на беседите, разпръснати и местени из цялата страна. Д-р Кръстев е против редакцията или ... |
|
Български исторически роман. ... Ние сме българи и не от земя, а от небе сме направени. Тук, на Запад, християните и евреите твърдят, че са създадени от земя и кал, а ние сме направени от облаци, звезди, огнени изгреви и залези, вятър, дъжд и сняг, слепени с оренда, заченати и родени в небесната твърд. Ние сме нежни и деликатни като повея на вятъра и страстни като буря. Ние сме хора на Небето и един ден ще отидем отново там, където нашите предци-звезди ни очакват, в саракта! Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто . ... |
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |