"Мъртвата баронеса" на Понсон дю Терай е може би едно от най-чудноватите фантастични произведения на XIX век и безспорно една от най-успешните пародии на историите за вампири, които някога са писани. Според мен тази книга превъзхожда "Градът-вампир" на Пол Февал, най-вече защото в нея са вплетени много странни теми и защото, напук на всичките си екстравагантности, тя си остава винаги съвършено логична. Логична в своите перипетии и неочаквани обрати, в своите неизброими лабиринти, недоразумения и дори в небивалиците си. С една дума: невероятна логика." Жан-Батист Баронян Книгата е част от ... |
|
|
"Мъртвата пеперуда" на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това "Мъртвата пеперуда" е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и правда. В това е една от поезиите на човешкото – да вярва, макар всичко да го подтиква към обратното. Това е роман, който не се появява често на българската литературна сцена. Може би донякъде бихме били в ... |
|
|
Майсторски квартет. Четири резониращи гласа, които търсят истината, опитват се да обяснят себе си и причините за разигралата се трагедия. Четири лица излагат своята версия за катастрофата в центъра на историята, мъчат се да изяснят своята отговорност за нея. След сепващо начало - "Никога не съм бил бъбрив приживе. Но в ковчега... имам само едно желание: да се оправдая, да обясня ролята си в случилото се..." - разплитането на сложния възел от взаимоотношения води до неочаквани разкрития. Един мъж и трите същества, значили най-много за него: "Оставям зад себе си три жени, край които научих значението на ... |
|
|
В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове. В предговора си към тази антология Любомир Левчев с основание отбелязва артистичната елегантност, с която Иван Матанов се освобождава от излишните думи – най-големия враг на поезията. Затова повечето от творбите му приличат на придихание. “Каква лека стъпка има ритъмът на неговото чувство”, пише Левчев. “Всред това досадно пазарище от вторична литература ( ... |
|
|
Джони Смит е обикновен млад мъж с приятна усмивка, талант да преподава и съвсем отскоро - с приятелка. Когато завежда Сара на панаира, животът не би могъл да е по-благосклонен към него. Но дали странният му шанс на Колелото на късмета наистина е за завиждане? След четири години и половина, прекарани в кома, Джони Смит открива, че у него се е пробудил необясним парапсихичен талант. Въпреки опита си да избяга от проклятието на пророческата си дарба, Джони разбира, че изборът вече не е негов. Отсега нататък разбулването на мистерии и непосилното бреме да вижда скритото за останалите ще бележи живота му и ще предопредели ... |
|
|
Смразяващото продължение на "Скришни места" от Катрин Арден . ... Оли, Коко и Брайън вече са добри приятели. Особено след като се справиха със злокобните плашила и отмъстителния усмихнат човек, с когото се сблъскаха в "Скришни места". Сега, заедно с родителите си, те са се запътили към хижа "Хемлок", за да изкарат зимната ваканция в каране на ски и уютна почивка. Но когато ги връхлита буря, която прекъсва електричеството и студът започва да пълзи все по-близо до тях, тримата трябва да се примирят със стоенето до камината, пиенето на топъл шоколад и игрите около огъня. Оли, Коко и Брайън са ... |
|
|
Да продадат гробището? Само през труповете им... Не са много хората, които могат да виждат умрелите (не са много и тези, които искат). Дванайсетгодишният Джони Максуел може. И има лоши новини за тях. Градският съвет е решил да продаде гробището като терен за строеж. Но умрелите са понаучили това-онова от Джони. Няма само да си лежат и да си кротуват... Особено като се има предвид, че утре е денят на Вси светии... Освен това са започнали да откриват, че животът е къде-къде по-забавен, отколкото когато са били... такова де... живи. Особено ако престъпят някое и друго правило..."Тери Пратчет използва шантавото си ... |
|
|
Джон Диксън Кар (1906-1977) е американец, но книгите му са изключително британски по дух. Сюжетите му са издържани в добрите традиции на Агата Кристи и Артър Конан Доил, а за разгадаването на мистерията читателят просто трябва да впрегне в работа "малките си сиви клетки". Защото разковничето на престъплението е там, между редовете, точно пред очите ни. ... Кристофър Кент е на крачка от шанса да спечели от необичаен облог. Но прави една-единствена грешка: решава да закуси на аванта в хотелски ресторант. Само след половин час се оказва набеден в убийството на непозната жена, чийто мъж също е бил умъртвен две ... |
|
|
Джак Ричър. Отново в играта. Непреклонен. Безмилостен. Железен. Джак Ричър никога не бяга от проблемите. А на един пуст път в Аризона го очаква много сериозен проблем. В единственото дърво на километри разстояние се е забил джип и жената вътре е захлупила лице върху волана. Мъртва? Не. В безмилостната жега на пустинята нищо не е такова, каквото изглежда. Няколко минути по-късно Ричър се насочва към близкия град - затънтено място, което е виждало и по-добри времена. До него седи Микаела Фентън, агент на ФБР. Тя се опитва да открие своя брат близнак, който, изглежда, се е забъркал с опасни хора. Лидерът им е пуснал ... |
|
|
След унищожаването на Гробището Конър и Лев отново се превръщат в бегълци, но за първи път те не просто бягат от някого. Сега имат посока, която да следват и която трябва да ги отведе до жена, чието съществуване е изтрито от историята благодарение на Проактивни граждани. Ако двамата успеят да я намерят, може би най-накрая ще успеят да сложат край на разделянето веднъж и завинаги. Междувременно събраният от части Кам решава да унищожи организацията, която го е създала. Той вярва, че ако успее да го направи, ще спечели любовта на Риса - единствената, която го кара да се чувства напълно човек. Докато отделът за ... |
|
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
|
Главен комисар Мария Вирова с псевдоним Голямата сова работи с екипа си по опасен случай, свързан с жестокост към животни. Разследват нощен грабеж, по време на който маскирани мъже открадват три мечки от зоологическата градина в Оломоуц и убиват един от пазачите. Освен това, когато един от заподозрените е убит от свой съучастник, става ясно, че детективите имат работа с много опасен противник. Историята се основава на загадъчното изчезване на три мечки от зоологическата градина и откриването на пет мъртви кучета, небрежно заровени в гората. Възможно ли е двата случая по някакъв начин да са свързани? Това е мистерия, ... |
